Ашър проговори:
-Тя е мостът между животът и смъртта.
Жан Клод погледна внезапно към лицето му с скръбно изражение на лицето си.
Нарцис каза:
-Знам че Маркус и Рейна можеха да споделят силите си, зверовете си, но Анита не е върколак. Не би трябвало да сте способни да споделяте зверовете си един с друг, вълк с леопард.
- Аз не съм леопард - казах.
- Мисля че дамата протестира прекалено много - отвърна Нарцис
- Или превръщач по вампири - каза Ашър.
Погледнах го.
-Не започвай и ти.
-Знам, че не си истински превръщач Анита, но твоята ... магия се променя когато се присъедини към силата на Ричард. Има нещо в теб, така че ако не те познавах по-добре, бих казал че си като тях.
-Ричард каза, че животното което вика Жан Клод е вълк
-Но това не дава обяснение за това - каза Ашър. Коленичи до Жан Клод и протегна ръката си към него.
Жан Клод хвана ръката му, преди да докосне лицето му и Ашър се дръпна внезапно.
-Кожата ти е гореща, не просто топла, а гореща.
-Това е като треската след хранене, но ... по-живо - Погледна към нас, а очите му все още бяха удавящо сини. - Отиди да спасиш леопардите си, ma petite, за да ни позволиш да се оттеглим преди изгрев. Искам да видя колко гореща ... - пое си дълбоко дъх и знаех че той задържаше усещането за нас - ... колко гореща може да стане силата.
-Всичко това е много впечатляващо, но аз си искам килограма плът - каза Нарцис.
-Започваш да ми лазиш по нервите - отвърнах.
Той се усмихна.
-Във всеки случай, все още мога да поискам обидата да бъда отмъстена.
Погледнах към Ричард и той кимна. Въздъхнах.
-Нали знаеш че обикновено, аз ни въвличам в такъв вид неприятности.
-Ние все още не сме в беда - каза Ричард. - Нарцис демонстрираше. Защо мислиш че не се промених? - Той погледна към малкият мъж. Нарцис се усмихна.
-Пък аз си мислих че си декоративни мускули зад Маркус.
-Няма да се биеш, докато не изчерпаш възможностите си, Нарцис, така че без игри -Гласът му съдържаше студенина, твърдост. И отново звучеше повече колкото мен, от колкото като себе си. Колко трудни ли са били последните месеци за него и вълците му. Има само няколко неща, които могат да те направят толкова строг за такъв кратък период от време. Смъртта на близък човек, полицейската работа или битка в която хората около вас в действителност умират. В цивилният си живот, Ричард е гимназиален учител, така че не беше полицейска работа. Мисля че някой щеше да спомене ако Ричард е изгубил член от семейството си. Тогава остава битката. С колко претендента се е бил? Колко е убил? Кой е умрял?
Поклатих глава за да прекъсна потока на мислите си. По един проблем за даден момент.
-Не можеш да имаш никого от нас или някой от хората ни. Няма да започнеш война, така че къде ни оставя това?
-Ще извадя хората си от стаята с котките ти, Анита, ще го направя. - Застана пред мен, гърбът му срещу стълба на леглото, едната му ръка си играеше с веригите около дървото, караше метала да дрънчи.
- Хората там не са ужасно изобретателни, но имат някакъв суров талант да причиняват болка. - Гледаше ме с отново човешките си очи.
-Какво искаш Нарцис? - попита Ричард.
Нарцис навиваше веригата около китките си отново и отново.
-Нещо което има стойност, Ричард, има стойност.
Ашър каза:
-Имаш ли правото да изискващ някой доминиращ или предпочиташ ти да си доминиращият.
Нарцис погледна към него.
-Защо?
-Отговори на въпроса, Нарцис - каза Жан Клод. - Може да откриеш нещо което си заслужава.
Нарцис гледаше от единият вампир към другият, след което погледа му се застоя на Ашър, който стоеше в коженото си облекло.
-Предпочитам доминиращите, но с правилният човек си позволявам да съм отгоре. Ашър вървеше към нас, карайки високото си стройно тяло да се люлее.
-Аз ще съм отгоре .
-Не трябва да правиш това - каза Жан Клод -Не прави това, Ашър - добавих аз.
-Ще намерим друг начин - обади се Ричард,.
Ашър ни погледна със светлите си очи.
- Мислех че ще бъдеш щастлив Жан Клод. Най-накрая се съгласих да си взема любовник. Не беше ли това което искаше от мен? - Гласът му беше благ, но горчивата подигравка беше там.
-Предложих ти почти всичката си сила, а ти отказа всичко. Защо него? Защо сега? -Жан Клод бе на колене, а аз му предложих ръка, не бях сто процента сигурна че трябваше.
Той погледна предложената ръка.
-Ако мислиш че е безопасно - казах.
Обви ръката си около моята и силата потече с изгарящо завъртане надолу по ръката ми към неговата и усетих да удря сърцето му като вятър. Затвори очи, олюля се за секунда и ме погледна.