-Беше неочаквано първият път - Започна да се изправя и Ричард отиде от другата му страна, така че да го държим между нас.
-Не съм сигурна дали това е добре за теб или зле - казах.
-Ти ме изпълваш с живот. Ти и Ричард. Какво лошо има в това?
Не казах очевидното, но беше наистина трудно. Ако можете да изпълните ходещ мъртвец с живот, трябва ли? Ако го направите какво ще се случи с ходещият мъртвец? Толкова много от магията която се случва между нас не е правена никога преди или само веднъж. За съжаление трябваше да убием другият триумвират който се състоеше от вампир, върколак и магьосник. Те се опитаха да ни убият, но все пак бяха в състояние да отговорят на въпросите на който никой друг не можеше. Сега просто вървим в тъмното, надявайки се че няма да се нараним един друг.
-Погледни се Жан Клод, между тях си като свещ с два фитила. Ще се изгориш - каза Ашър
-Това е моя грижа.
-Да и това което правя аз е моя. Питаш защо него, защо сега? Първо, имате нужда от мен. Кой от трима ви би желал да направи това? - Ашър подмина Нарцис сякаш не беше там, очите му върху Жан Клод, върху нас.
- О, знам че ти можеш. Можеш да го направиш когато искаш, да го направиш заради необходимостта, но той е имал теб в миналото си и сега нищо по-малко няма да го задоволи. - Стоеше достатъчно близо, че енергията да се завърти навън, над него, като вълна от гореща океанска вода. Дъхът му излезе с внезапна въздишка.
-Мa petite! - отстъпваше назад докато краката му не докоснаха леглото, тогава седна в черните чаршафи.
-Такава сила Жан Клод и все пак никой не желае цената за това че Ричард си изгуби темперамента. Но аз ще платя цената.
-Знаеш правилото ми, Ашър. Никога не искам от другите това което няма да направя сама - казах.
Той ме погледна сериозно, лицето му невъзможно за разчитане зад маската, освен очите.
-Доброволец ли си?
Поклатих глава.
-Не, но не трябва да правиш това. Ще намерим друг начин.
-А ако го искам? - попита той.
Погледнах го и свих рамене.
-Не знам какво да кажа на това.
-Притеснява те че някой може да иска това, нали? - Очите му бяха съсредоточени.
-Да - казах.
Този съсредоточен поглед се премести от мен на Жан Клод.
-Това притеснява и него. той се чуди дали съм съсипан и всичко което ми е останало е болката.
-Веднъж ми каза че всичко работи. Белезите са там, но ... функционираш - казах.
Той примигна и ме погледна.
-Така ли е? Е, мъж не обича да обсъжда такива неща с красива жена. Или прекрасен мъж. - Погледна към нас, но единственият който наистина виждаше бе Жан Клод.
-Аз ще платя цената за грубият език на прекрасният мусю Зийман. Но няма да бъда изкупител на жертва. Не и този път.
Нямаше я тежестта във въздуха от неизказаните думи, но имаше нещо подобно. Ашър е живял два века с хората които бяха причинили нещата от спомените на Жан Клод, които бяхме видели. Два века с този вид грижи и мъка. Когато Ашър дойде първоначално при нас беше жесток. Мислех че сме го излекували от това. Но гледайки в очите му сега знаех че не сме..
-И знаеш ли коя е най-добрата част? - попита Ашър.
Жан Клод поклати глава.
-Ще ти причини болка да мислиш за мен с Нарцис. И дори след като съм с него, той все още няма да отговори на въпроса на когото чакаш толкова отчаяно да получиш отговор. Жан Клод се вкочани, захвата му се стегна върху ръката ми. Почувствах го да издига собствените си щитове на място, държейки ни извън мислите си, чувствата си в този момент. Горещата енергия между нас започна да се разсейва. Жан Клод се бе направил част от веригата ни. Сега той ни оставяше, въпреки че не мисля че го прави нарочно. Той просто не можеше да се защити от нас и да запази потока.
Гласът му дойде спокоен, обичайно отегченият и изтънчен глас, който му е така присъщ.
-Как може да си сигурен, че той няма да ми каже.
-Мога да бъда сигурен в това което аз ще направя. А аз няма да му дам отговора който желаеш.
-Какъв отговор? - попитах. - За какво говорите момчета?
Двамата вампира се гледаха.
-Попитай Жан Клод - каза Ашър.
Погледнах към Жан Клод, но той се бе втренчил в Ашър. По някакъв начин останалите от нас бяха излишни, публика за шоу за което е ненужна.
-Започваш да издребняваш - каза Ричард.
Погледа на вампира се премести към мъжа от другата ми страна и гнева в тези очи накара зениците му да се загубят в това светло синьо. Изглеждаше като слепец.
-Не съм ли спечелил правото си да издребнявам, Ричард?
Ричард поклати глава -Просто му кажи истината.