Вратата се отвори, показвайки се мъж с кафява коса мускулест колкото Ажа, но по-висок. Нарцис да не ги наемаше от фитнес залите? Той се намръщи.
-Да?
-Аз съм Нимир Ра на леопардите. Мисля че чакате мен.
-Време беше - каза той. Отвори вратата широко, бутна я към стената, подпря я с гръб и кръстоса ръце пред гърдите си. Ръцете му явно не бяха толкова мускулести че да не може да скръсти ръцете си по този начин. Но той демонстрираше че няма нищо скрито зад вратата. Хубаво е да се знае.
Стаята беше бяла, бел под, бял таван, бели стени, като стоя издълбана в твърд сняг. Имаше остриета по стените, ножове, мечове кинжали, малки блестящи ножчета, мечове с дължината на висок мъж. Бодигарда на вратата каза:
-Добре дошли в стаята на мечовете. - Това звучеше официално, сякаш се предполагаше че той трябва да го каже.
От вратата не можех да видя никого. Поех си дълбоко дъх изпуснах го бавно и влезнах вътре. Джамил ме последва на стъпка зад рамото ми. Фост беше от другата ми страна. Силвия и параноични бяха отзад.
Фигура стоеше в средата на стаята. На пръв поглед си помислих че е мъж, но на втори не точно. Беше с мъжки размери, почти шест фута, широки рамене, мускулест, но това което мислех за златен тен бе златна козина, много тънка и хубава. Покриваше цялото тяло. Лицето бе почти човешко, въпреки че костната структура беше малко страна. Широко лице уста без устни, почти кръгла муцуна. Очите бяха тъмно златно-оранжево с малко синьо в тях, сякаш те не са се променило изцяло с промяната на тялото. Беше като че ли тялото е замръзнало, просто спряна точно преди да си върне човешката форма. Никога не бях виждала нещо подобно. Бледа кожа показва голи петна по гърдите и стомаха. Не можех да кажа дали тъмната коса и златният край на брадата бе в действителност лицето му обградено от коса или бе останала част от грива. Колкото повече го гледах толкова повече ми приличаше на лъв, докато не можех да видя мъжа през гледката на звяра който го покрива.
Той ми даде ръмжаща усмивка.
-Харесва ли ти това което виждаш?
-Никога не съм виждала нещо като теб - казах, приятно, спокойно, дори празно.
Той не хареса моята липса на реакция. Усмивката му изчезна и се превърна само в ръмжене на остри зъби, много остри зъби.
-Добре дошла, Нимир Ра, аз съм Марко, ние те чакахме. - той направи жест към едната страна с животинките нокти на човешките си ръце. Огледах се на „ние”. Идваше от малки до със средна височина мъже с къси черни коси и тъмни кожи. Повечето групи, глутници каквото и да е бяха смесени етническо. Но сходството между тези мъже беше почти сякаш са роднини. Не можех да видя косата на Натаниел но знаех че той трябва да е от дясно.
Имаше кръв по белият под, обединила се в малка локвичка. Стичаше се в средата така че да може да се измие лесно когато са готови. Имаше друга охрана в далечният ъгъл която изглеждаше много нещастна да бъде там. Три жени който не познавах бяха завързани на вериги на стената от другата страна на вратата. Две блондинки от дясната страна и брюнетка от ляво. Те не бяха леопарди или най-малко не бяха от моите. -Остави ме да видя хората си - казах.
-Няма ли да ни поздравиш официално? - попита Марко.
-Ти не си алфа Марко. Доведи водача на лъвовете тук и ще го поздравя, но теб не трябва да те поздравявам.
Марко кимна леки, тези странно жълтеникаво кафяви очи никога не напуснаха лицето ми. беше начина по който кимвате в бойните изкуства когато се страхувате, че другият човек ще ви одари ако свалите поглед.
Джамил се придвижи напред до мен, не пред мен, но достатъчно близо че раменете ни да се докоснат. Не му казах да се дръпне. Той ми спаси живота веднъж, оставих го да си върши работа.
-Тогава ме поздрави, Нимир Ра. - Беше друг мъжки глас. Той излезе от мантиите в ляво. Докато той излизаше, мантиите се дръпнаха и можех да видя Грегъри ясно.
Той бе обърнат към стената, гол освен панталоните му който бяха свалени до средата на бедрата му, все още с обувки. Вериги държаха ръцете над главата му и краката му широко разтворени. Чупливата му коса падаше точно до рамената. Тялото му бе слабо но мускулесто, задника стегнат. Трябва да се грижиш за тялото си когато се занимаваш професионално със стриптийз. Нямаше белег по тялото му който можех да видя, но кръв бе изсипана на пода пред него, под него, обединила се, тъмна и изсъхваща. Те не бяха рязали гърба му. Стомаха ми се стегна здраво, дъхът му спря в гърлото.
-Грегъри - каза тихо.
-Той е със запушена уста - каза мъжа. Най-накрая погледът ми се махна от Грегъри и пред очите ми беше другият мъж, алфата, накара ме да зяпна.