-Винаги ще дойда за теб Грегъри, винаги. - Виждайки го така, имах го в предвид. Трябваше да намеря истински леопард да ги защитава. Но как щях да ги дам като бездомни кучета на някой непознат? Но това бе проблем за друга нощ.
-Отвържи го - казах.
Джамил премести оковите и изглежда знаеше как работят. Не беше нужен ключ. Страхотно. Грегъри увисна в момента в който първата верига я нямаше, хванах го, , държах го под мишниците. Но когато втората която държеше китките му се отвори, тялото му падна срещу краката ми и той изкрещя. Джамил откопча последно веригите на глезена и аз поставих Грегъри на земята колкото нежно можех. Галех косата му, горната част на тялото му свито в ръцете ми, срещу скута ми, когато усетих движение от двете ни страни.
Джамил не можеше да охранява и двете страни по едно и също време. Ножовете в ботушите ми бяха затиснати под тялото на Грегъри. Беше прекрасното време.
Завъртях се над тялото на Грегъри и усетих мантията да пада над мен, сякаш нокти я бяха разкъсали там където бях. Протегнах се за ножа в ботуша си, но никога нямаше да имам шанс. Видях ръка с нокти да идва към мен. Всичко се забави, като картини уловени с кристал, така че да видите всеки детайл. Сякаш имах цялото време на света да извадя ножа или да се опитам да се отдръпна от ноктите, но част от мозъка ми крещеше че няма време. Хвърлих се обратно на пода, усетих въздуха над мен когато ноктите на човека-змия преминаха през целта си толкова сигурна сякаш не бе подготвен за мен да се мръдна. Останалото бе инстинкт. Спънах змията и тя внезапно беше по гръб. Извадих ножа с дясната си ръка, но змията бе на крака, ритайки напред, сякаш бе подскочила на гръбнака си.
Почувствах, повече от колкото го видях, нещо голямо и тъмно да скочи във въздуха и кацна зад мен. Вниманието ми бе отклонено за част от секундата, но това беше достатъчно. Този пред мен се стрелна в движение което беше по бързо от колкото можех да видя. Сложих лявата си ръка отпред, да поема удара, като с дясната се опитвах да ударя напред. Лявата ми ръка се вцепени сякаш беше ударена с бейзболна бухалка. Можех да го намушкам в стомаха, но хванах движение с ъгъла на окото си и се хвърлих на една страна на пода в момента в който нокти преминаха над мен. Разсякох към краката и отворих рана дори през ботушите. Змията изкрещя и вървеше куцукайки надалеч.
Втора змия дойде за мен с протегнати нокти. Нямах време да се махна от пода или за нещо друго. Държах ножа си готов, лявата ми ръка само частично използваема и гледах нещо да пада върху мен като оживял кошмар. По-малко черно петно го удари от едната страна и и двете се забиха в стената. Беше Менг Дю. Ноктите разрязаха бледата й кожа докато гледах.
Нямах време да гледам повече, защото Корнус идваше към мен, кръв капеше от вратът му и рамото, ризата му бе на парчета. Силвия беше зад него, бореше се с Марко, опитваше се да мине покрай него за да проследи Корнус. Прекрасните й длани вече имаха нокти, въпреки че останалото от нея все още бе в човешката й форма. Наистина могъщ превръщач може да се променя отчасти.
Джамил беше в далечният ъгъл, бореше се с двама мъже-змии. Грегъри се превръщаше, безпомощен докато не завърши. Нямах време да огледам останалата половина от стаята. Корнус беше почти нас мен и аз нямах време. Направих единственото нещо за което се сетих. Хванах ножа от края и го хвърлих към него. Не изчаках да видя дали съм го уцелила. Вече се движех към най-близката стена и колекцията от ножове. Ръката ми беше на дръжката на един от ножовете когато Корнус проряза гърба ми. паднах на колене и изкрещях, но дясната ми ръка остана на ножа и аз го изтръгнах от скобите който го държаха на стената докато падах. Обърнах се, бутайки лявата си страна към него, той разряза лявото ми рамо, но не болеше както на гърба ми. или раната беше дълбока или губех усещането в ръката си. използвах секундата която имах, тази която той използва за да ме пореже, обърнах ножа в дясната си ръка и ударих решително назад, без да се обръщам за да видя къде е той. Беше сякаш мога да го почувствам зад мен, сякаш просто знаех къде е той. Усетих острието да захапва плътта. Избутвах на горе, изправяйки се със силата на удара, натисках острието назад, навътре, през него, толкова силно колкото можех. Никога не бяха правила нещо такова преди, но чувствах движението като старо в паметта си. и знаех че не беше моята памет. Не беше тялото ми което си спомняше да обърне ножа, както аз обърнах тялото си за да причиня допълнителни щети, разхвърляйки вътрешните органи докато изваждах острието. Вдигнах ножа с една ръка. Това знаех как да го направя. Бях обезглавявала тела много години. Острието беше надолу за удара когато той изкрещя: