-Достатъчно! - Не спрях, дори не се поколебах.
Беше Джамил който се хвърли към мен, над човека с наведена глава. Той ме притисна към стената, едната ръка на китката ми докато аз се борех.
-Анита, Анита!
Погледнах към него и беше сякаш просто разбрах кой беше той или какво правеше. Знаех, но само на теория, че тялото му беше отдръпнато оъ мъжа-змия. Тялото ми се отпусна в захвата на Джамил, но той не ме пусна.
-Говори ми Анита.
-Добре съм.
-Той се предаде. Ние спечелихме. Може да отведе леопардите си. - Ръката му се махна от моята която все още стискаше ножа. - Успокой се, ти спечели.
Опитах се да задържа ножа, но Джамил не беше щастлив докато не го оставих да го вземе. Тогава той се дръпна бавно от мен, а аз останах да гледам надолу към Корнус който все още коленичеше на пода, държеше ноктите си върху кръвта която течеше от едната му страна. Той погледна кум мен и се изкашля, малко кръв докосна устните му. Той ги облиза.
-Проряза белият дроб.
-Това не е сребърно, ще се излекуваш.
Той се засмя, но от това изглежда го болеше.
-Ние ще се излекуваме - каза той.
-По добре се надявай Грегъри да се излекува - казах.
Черните му очи се присвиха към мен и имаше нещо в погледа му което не ми хареса.
-Какво е това Корнус, което поставя толкова безпокойство в очите ти? - Застанах на колене пред него. Лявата ми ръка висеше почти безполезна от едната ми страна, но не беше вече вцепенена. Дълбока горяща болка се разпростираше в разната на гърба ми и тази на ръката. Целенасочено не ги погледнах. Усещах кръвта която се стичаше надолу по кожата ми в гъделичкащи линии. Задържах погледа си върху очите на Корнус.
Той срещна очите ми за минута докато Джамил застана над нас, тогава погледа на Корнус премина леко надясно. Проследих погледа му и видях Натаниел от другата страна на стаята за първи път ясно. Светът заплува в потоци от цветове и аз щях да падна на пода ако не се бях подпряла с дясната ръка. Беше от части от загубата на кръв и шока, но не всичко беше от раните. Можех да чуя Корнус да говори през световъртежа и гаденето.
Думите му излизах разкъсани.
-Не забравяй че хиените бяха тези който ни накараха да спрем. Те казаха че няма да се прави нищо друго докато ти не пристигнеш. Ние никога не сме толкова жестоки освен ако не искаме да убием.
Зрението ми се изчисти и всичко което можех да правя е да зяпам. Натаниел беше гол, висеше вързан с вериги както Грегъри. Но Натаниел беше с лице към стаята. Ножове пресичаха всеки мускул. Малки остриета бяха забити на кокалчетата и на двете му длани така че той да не може да използва пръстите си. тънки ножове бяха забити на мускулите точна над ключицата му. Там започваха големите ножове.
Остриетата на мечовете стърчаха точно под костите. Остриетата блестяха сребърни, покрити със суха кръв. за разлика от ножовете, мечовете бяха вкарани отзад така че да не се виждат дръжките.
Широк извит меч стърчеше от дясната страна на Натаниел, беше преминал през месото на тялото му. Имаше още, твърде малки за мечове, твърде големи за ножове който бяха забити по бедрата му.
Бях на крака, а дори не си спомням да бях се изправила. Вървях към него,лявата ми ръка висеше кръв капеше от пръстите ми. Това което не очаквах когато видях щетите да видя очите му. Тези лилави очи бяха широко отворени, вторачени в мен, пълни с неща който дори не искам да разбирам. Имаше кърпа на устата му, колана пресичаше дългата му кестенява коса. Той ме гледаше със широките си очи докато аз вървях към него.
Стоях пред Натаниел и се опитах да махна кърпата от устата му, но не можех с една ръка. Фост беше там, скъса колана, помогна ми да дръпна кърпата нежно. Докоснах устата на Натаниел, опитвах се да го спра да издаде някакъв звук. Погледнах по дължината на тялото му.изцяло в кръв! Всичко в суха кръв, скована и лепкава по кожата му. Не можех да не погледна остриетата и дори от сантиметри разстояние не изглеждаше сякаш е истина. Свалих ръката си от устата му към острието на меча който стърчеше от горната част на гърдите му. Докоснах засъхналата кръв, потрих я с пръстите си. Натаниел издаде малък стон. Не спрях, трябваше да бъда сигурна. Изчистих кръвта достатъчно че да видя, достатъчно че да почувствам кожата която се бе затворила около острието. Отне ми два часа за да влезна в тази стая. Тялото му се бе рагинерирало с остриетата в него.
Паднах на колене сякаш бях ударена между очите. Опитах се да кажа нещо, но звук не излезе. Джамил беше там, коленичил до мен. Хванах една шепа от кожените ленти на гърдите му. Имаше свежа кръв върху него, рани на ръцете и гърдите му.