-Студено - казах.
-Знам, ma petite, и двамата сме студени.
Намръщих се, защото не разбирах. Той погледна към някой друг в стаята.
-Аз я върнах, но не мога да й дам топлината от която се нуждае за да оцелее.
Успях да обърна главата си достатъчно че да огледам стаята. Ричард стоеше там с Джамил, Шанг-Да и Грегъри. Ричард дойде до леглото, ръката му докосна лицето ми. Беше гореща до кожата ми. Беше прекалено много и аз се опитах да се отдръпна.
-Анита, можеш ли да ме чуеш?
Зъбите ми трепереха толкова силно че едва мънках, но накрая казах:
-Да.
-Ти имаш висока температура, много висока температура. Те са те поставили в плитка вана с лед за да я свалят. Но тялото ти е реагирала както тяло на превръщач. Ниска температура докато пораженията ти се лекуват, почти те е убила.
Намръщих му се и най-накрая казах:
-Не разбирам. - Принудителният трепет се засили, достатъчно силен че да ме заболят раните. Бях достатъчно будна че да усетя колко много бях наранена. Боляха ме неща които не си спомням да бяха наранявани. Мускулите ме боляха.
-Нуждаеш се от висока температура за да се излекуваш, точно както правим ние.
Не можех да разбера кой бяха „ние”
-Кой. . . - И спазъм разтърси тялото му, писък се откъсна от устата ми. Тялото ми започна да се гърчи и болката се разбиваше в мен. Ако можех да дишам щях да изкрещя отново. Зрението ми започна да изчезва на големи сиви петна.
-Доведете доктор! - Беше гласът на Ричард.
-Знаеш какво трябва да бъде направено, -Ако това проработи, тогава ще я загубя.
Зрението ми се изчисти за секунда. Ричард сваляше стегнатите си панталони. Това беше последното нещо което бе пред погледа ми тогава сивотата покри зрението ми и ме засмука надолу.
9
Мисля, че сънувах, но не бях сигурна. Имаше лица в тъмното, някой от тях познавах, някой от тях не. Чери с късата си руса коса, на лицето й нямаше грим, карайки очите й да изглеждат по-млади, отколкото някога ги бях виждала. Грегъри докосваше лицето ми. Джамил стоеше до мен като тъмен сън. Аз тичах навътре, навън, от лице на лице, от тяло на тяло, защото можех да усетя телата им притиснати към моето. Гола кожа срещу гола кожа. Не беше сексуално или не толкова открито. Събудих се, ако бе това, достатъчно, че да разбера, че ръцете на Ричард бяха обвити около мен. Моето тяло беше нагодено към неговото, гъстата му коса се разпиляваше срещу очите ми. Спях, знаейки че съм в безопасност.
Събудих се бавно, в пашкул от телесна топлина и боцкащ прилив на ликантропска енергия. Опитах се да се обърна и открих, че притискащата плът ме бе затиснала на една страна. Отворих очи. Стаята беше тъмна, с малка светлина близо до стената, като детска лампичка. Нощното ми зрение беше достатъчно добро, че да виждам и със толкова малко светлина. Мъж, който не познавах, се бе свил пред тялото ми. лицето му бе притиснато към рамото ми, точно над гърдите ми, дъхът му беше горещ срещу кожата ми. Обикновено това щеше да ме паникьоса и да ме накара да избягам, но просто не се чувствах паникьосана. Чувствах се топла и в безопасност и повече. . . точно така не се бях чувствала от много време, сякаш носех любимата си фланела и бях обвита в любимият си юрган. Беше този вид удобство, който те успокоява. Дори погледа към ръката ,която идваше зад мен и беше на кръста ми не ме притесни. Може би д-р Лилиян ми беше сложила някакви лекарства, които да ме накарат да се чувствам добре. Всичко, което знаех е, че не искам да се движа. Това беше като първото събуждане сутрин и няма никъде, където трябва да отидеш, нищо, което трябва да направиш и можеше да се потопиш в това полу- сънено, полу-будно, загнездено в одеалата, чувство.
Ръката около кръста ми беше мускулеста, определено мъжка, но мака, не само дланта, а цялата ръка. Кожата имаше тен и изглеждаше по-тъмна, отколкото трябва, срещу бледността на кожата ми. Бях отпусната срещу топлината на телата, където те се докосваха до моето. Факта, че бях добре спяща в троен гол сандвич, с мен по средата, ми казваше без съмнение, че имах в кръвта си някакъв вид наркотик. Събуждала съм се, носеща много повече дрехи и съм се чувствала много по-смутена.
Предположих, че и двамата бяха върколаци. Това бе голяма глутница и аз не бях виждала всички. Аз бях окъпана в тяхната енергия, сякаш невидима гореща вода течеше около трима ни. Спомних си за нараняванията, ноктите, които копаеха под гръдният ми кош. Погледа ми се търкулна по собственото ми тегло и намери дрипав кръг розови белези, където змията беше копала за сърцето ми. Имаше тъпа болка, но белега вече беше розов и лъскал, плосък върху кожата ми. колко дълго бях в безсъзнание?