Продължих да чакам паниката да ме връхлети, притеснението. Когато не го направи, погледнах първият мъж, вече по внимателно. Той имаше гъсти кафяви къдрици, отрязани късо на гърба но дълги отгоре, така че къдриците гъделичкаха кожата ми, когато той правеше малки движения в съня си. Той имаше толкова тъмен тен че кожата му почти съвпадаше с косата. На едната вежда, която можех да видя, имаше пиърсинг, малка халка. Колената му бяха върху долната част на краката ми, едната му ръка лежеше върху голото ми бедро. Мисля че кракът му се бе сгънал и бе обърнал бедрата си, за да ме спаси от това да видя цялото шоу. Малка скромност, на която бях благодарна. Каквото и да ме държеше да ми е удобно, започна да изчезва. Може би просто се събуждах.
Останалата му предна част бе притисната толкова близо до мен, че не можех да видя никакви детайли. Линията на гърба и дупето му беше гладка. Нямаше линия от тена. Нудистки плаж? Тялото изглеждаше младо, раните двадесет години. Той бе по-висок от мен, то кой не беше? Но не много. Пет фута и седем може би по-малко. Той се раздвижи, ръката на бедрото ми се сви, сякаш той сънува, тогава внезапно знаех, че е буден. Напрежение премина през тялото му, което не беше там преди секунди. Внезапно бях наистина будна, сърцето ми биеше силно. Имах около две секунда да се чудя, какво по дяволите се казва на някой, който никога не си срещал, когато се събудиш гол до него в легло. Гледах го, той отвори очите си и премести лицето си достатъчно, че да премигне дава пъти и да ме погледне с кафявите си очи.
Той ми даде мързелива усмивка, все още наполовина заспал.
-Никога не съм те виждал преди будна.
Казах единственото нещо, което ми дойде на ум.
-Не си спомням да съм те виждала преди. Кой си ти?
-Калеб. Аз съм Калеб.
Кимнах и започнах да сядам. Щях да се измъкна от леглото. Успокояващата топлина все още бе там, но срама беше по-силен. Просто не бях достатъчно студена, че да продължа да говоря с непознат, гол мъж, докато и аз бях гола. Не, това просто не бе достатъчно невинно.
Ръката около кръста ми се стегна, държеше ме срещу вторият мъж и леглото. Коленете на Калеб върху краката ми станаха по-леки, плъзнаха се между моите. Внезапно можех да усетя части от тялото му, които не можех да видя. Мисля, че по-скоро бих видяла цялото шоу, от колкото да се притиска към горната част на бедрата ми. Добре, слабини, просто не беше правилната част, която да ме накара да го нараня, все още не. Ръката, която лежеше на бедрото ми, изведнъж го стисна. Макар пулсът ми да се ускори, това беше много близо до това, да бъде капан.
-Всички да се успокоят - казах - но трябва да се изправя и да се махна от това легло, сега.
Тялото зад мен се премести. Въпреки че не бях в състояние да го видя, знаех че той се бе подпрял на единият си лакът и ръката му около кръста ми се стегна. Внезапно бях притисната много плътно към тялото му и знаех няколко неща. Първо, той бе с моята височина, защото тялото му съвпадаше перфектно с моето; второ, той беше строен, мускулест и много щастлив да бъде притиснат към тялото ми. Ееек! Обърнах се към него както поглеждам назад към шум в тъмнината, страхливо движение, бавно, наполовина сънливо. Лицето му се вдигна от рамото му, дългата му коса се спускаше върху едната страна на лицето му, по-тъмна от тази на първият мъж . Неговото лице беше прекалено триъгълно, почти твърде деликатно, преминаваше линията към андрогинност, с нос оставащ му съвсем малко до перфектността, широка уста с долна устна по-дебела от горната и нацупена. Беше чувствено лице. Но очите бяха, които правеха лицето или го разрушаваха. Първата ми мисъл бе, че очите му са жълти. Но имаше дебел пръстен сиво-зелено около зеницата, а цялостния ефект беше дълбоко жълто-зелено, поставено в лице с тен. Не бяха човешки очи и не ме питайте как разбрах, но не бяха и вълчи очи.
(Андрогин е личност чиито външни белези не отговарят напълно на пола, към който принадлежи съответната личност. Също така андрогинност се използвало като синоним на интерсексуалност, но подобна употреба в днешно време се смята за неправилна.)
Протегнах се настрана от тях. Лявата ми ръка протестираше да я използвам, но не ме болеше достатъчно, че да компенсира срама. Не беше грациозно измъкване, но поне стоях на пода до леглото, гледайки към мъжете, вместо на сандвич между тях. Оставяйки грациозността, исках някакви дрехи.