-Не се страхувай Анита. Нямаме намерение да те нараним - каза вторият мъж.
Опитах се да държа очите си върху тях и да претърся слабо осветената стая за дрехи. Единственият плат в стаята изглежда бе чаршафа, а те лежаха върху него. Имах ужасният копнеж да се покрия, но ръцете ми не свършиха работа и стоях там с ръцете си над слабините си изглеждах някак по-смутена докато просто стоях там. Изведнъж не знаех какво да правя с ръцете си. Лявата ми ръка ме болеше от рамото почти до китката, една линия от розови, плоски белези слизаше надолу по ръката ми.
-Кои сте вие? - гласът ми излезе задъхан.
-Аз съм Мика Калахан. - Гласът му беше спокоен, обикновен, докато той лежеше на една страна напълно гол. Никой не се чувства удобно гол както превръщачите.
Раменете му бяха тесни, всичко в неговата стройност беше почти женско. Но мускулите се показваха под кожата му дори в покой, слаби мускули, не големи. Знаеш като го погледнеш че е силен, но ако носи дрехи, може и да не го забележиш. Има и други неща, които не бихте видели ако носи дрехи. И въпреки че останалата част от него беше тънка, малка, грациозна по начина, по който жените са грациозни, части от него определено не бяха малки или тънки. Той изглеждаше нелепо с останалата част от себе си , сякаш майката природа се е опитала да добави женско излъчване като е наблегнала на някои области. Когато видях колко свръх компенсиран бе той, това накара топлината да се изкачи на лицето ми и извърнах поглед, опитах се да ги държа и двамата под поглед в случай, че те слязат от леглото и не ги гледам по това време. Трудно е да гледаш и да не гледаш, но аз успях.
-Това е Калеб - каза той.
Калеб се завъртя по гръб и се разтегна като голяма котка, уверявайки се, ако не съм забелязала вече, че той също е гол. Бях забелязала. Изглежда имаше малка сребърна обица на пъпа си. Това не бях видяла.
-Ние вече се представихме - каза Калеб, това невинно изречение не звучеше като нищо невинно. Нещо в тона, който използваше, интонацията докато той се завърташе и се сви към мен, накара думите да изглеждат нецензурни. Бях сигурна че няма да харесам Калеб.
-Страхотно, приятно ми е да се запозная и с двамата. - Все още се чудех какво да правя с ръцете си. - Какво правите тук?
-Спим с теб - каза Калеб.
Червенината, която почти бе изчезнала, изгоря за нов живот. Той се засмя. Мика не го направи. Точка за него.
Всъщност, Мика седна, огъна колената си за да се закрие, което му спечели още точки. Калеб остана по гръб, гордееше се от себе си.
-Има халат в ъгъла там - каза Мика.
Погледнах назад, на където гледаше и там имаше халат. Беше моят халат , богато бургундско със сатенени ръбове, доста мъжко, като много дълго викторианско сако за смокинг. Когато го вдигнах бе по-тежък от едната страна към джоба. Трябваше да се преборя с подтика да се обърна с гръб и да си сложа халата. Те вече бяха видели цялото шоу, не можех сега да изразявам свенливостта си. Когато наместих халата, пъхнах ръцете си в джобовете и дясната ми длан обгърна дръжката на моят деринджър. Или по-точно предположих че е мой, след като халата е мой. Единственият за който се сещах, който би помислил да ми остави пистолет, бе Едуард, а той, до колкото знам, не бе в този щат. Но някой се беше сетил и съм много щастлива. Имах дрехи и оръжие, животът е хубав.
-Здравей, Мика Калахан, приятно ми е да се запознаем. Но името ти не ми казва кой си.
-Аз съм Нимир Радж на Maneater(Човекоядният) клан - каза Мика.
Премигнах към него, опитвайки да извадя смисъла от това. Не бях притеснена вече. Изненадана, работейки над гнева, може би.
-Аз съм Нимир Ра на Blood-drinkers (Кръвопийският) клас и не си спомням да съм те канила в територията си, г-н Калахан.
-Не си.
-Тогава защо по дяволите си тук без моето разрешение? - Първият тон на гнева премина в гласа ми и бях щастлива да го чуя. Гнева правеше всичко останало лесно за скриване, дори говоренето с двама голи непознати.
-Елизабет ме покани - каза той.
Гневът се вдигна през мен като топъл вятър и докоснах края от звяра, който мислех че бе звяра на Ричард. Научих в клуба преди няколко нощи че това беше нещо постоянно, което бе вътре в мен. Звярът на Ричард или моя, пламна през тялото ми и се вдигна по кожата ми като блясък от невидима пот. Мъжете реагираха на силата. Калеб седна, погледа му внезапно напрегнат върху мен, без подигравка сега. Мика помириса въздуха, ноздрите му пламнаха, езика му премина по края на устните му, сякаш можеше да я усети срещу кожата си.
Силните емоции винаги правят силата по-лоша, а аз бях толкова ядосана. Вече дължах на Елизабет за това, че изостави Натаниел в клуба. Но сега. . . тя накрая направи нещо, което не можех да подмина.