-Знам, че вие момчета лекувате почти всичко, но никога няма да спра да се изненадвам. -В крайна сметка ще свикнеш с това - каза Мърл. Имаше нещо в гласа му, което ме накара да го погледна. Усмивките на Чери и Натаниел избледняха. Внезапно изглеждаха сериозни.
-Какво не е наред? - попитах.
Чери и Натаниел се спогледаха, но Мика проговори.
-Може ли да оправя ръката ти?
Обърнах се към него, за да му кажа да върви по-дяволите преди да разбера какво се случва, но лявата ми ръка избра този момент да се свие от пръстите до рамото ми, един масивен, болезнен спазъм подкоси колената ми. Само Чери ме държеше изправена. Ръката ми изглеждаше като жертва на стрихнин, пръстите ми свити. Чувството бе сякаш ръката ми се опитваше да се откъсне. Чери държеше почти цялото ми тегло, докато аз се опитвах да не изкрещя.
-Остави го да оправи ръката ти, Анита, ако може - каза тя.
Мускулите в се успокоиха болезнено, докато нуждата да крещя беше само малък глас в главата ми. Гласът ми дойде задъхан от напрежение, но ясен, не шепнене.
-Какво е това викане на плът? - Бях се наклонила толкова тежко към Чери, че единственият изискан начин, тя да ме задържи от падане, е да ме държи в ръцете си. Те държеше цялото ми тегло.
Мика дойде да застане до нас. Мърл се задържа зад него като прекалено загрижена бавачка.
-Мога да лекувам рани в глутницата си с тялото си - каза Мика.
Погледнах нагоре към Чери и видях Натаниел да седи зад нея. И двамата кимнаха по едно и също време, сякаш са чули незададеният ми въпрос.
-Никога не съм виждала Нимир Ра който можеше да вика плът, но съм чувала за това -каза Чери.
- Възможно е.
-Не звучиш, сякаш му вярваш - казах.
Тя се усмихна слабо, очите и станаха уморени.
-Не вярвам много на никого - Те се усмихна тогава. - Освен на теб.
Изправих се, все още облегната на ръката й, но почти стоях сама. Стиснах ръката й с дясната си ръка, опитах се да сложа в очите й това ,което чувствах.
-Винаги ще направя най-доброто за теб, Чери.
Тя се усмихна отново и очите й олекнаха малко, макара че края на цинизма си остана. -Знам това.
-Всички го знаем - каза Натаниел.
Усмихнах му се. Казах молитвата, която казвам от както наследих леопардите: Боже, не ме оставяй да ги проваля.
Задържах здравият си захват върху Ръката на Чери, но се обърнах към Мика.
-Защо ръката ми е единственото нещо, което ме боли?
-Не те боли никъде другаде? - попита той.
Започнах да казвам не, тогава помислих за това.
-Всичко ме боли, но нищо както ръката. Нищо не боли така, както тя го прави.
Той кимна сякаш това означаваше нещо за него.
-Твоето тяло и нашата енергия излекуваха животозастрашаващата рана и малките, които бяха като белези на гърба ти.
-Не мислех, че лекуващата енергия може да бъде селективна - казах.
-Може, когато е насочена.
-Кой я насочи.
Неговите очи срещнаха моите.
-Аз го направих.
Погледнах към Чери и тя кимна.
-Той е Нимир Радж. Той е доминиращ над всички ни. Той и Мърл.
Погледнах към големият мъж.
-На кого от вас дължа благодарност?
Мърл поклати глава.
-Ти не ни дължиш нищо.
-Нищо - каза Мика. - Ние бяхме тези, които влезнахме в територията ти без позволението ти. Това беше наше престъпление, не твое.
Гледах ги и двамата.
-Добре, сега какво?
-Можеш ли да стоиш сама?
Не бях сигурна, така че пусках Чери на етапи, и открих че мога да стоя сама.
Страхотно.
-Да, предполагам че мога.
-Трябва да докосна нараняванията за да ги излекувам.
-Знам, знам, голата кожа е най-доброто за лекуването на превръщачи.
Той се намръщи.
-Да така е.
Използвах дясната си ръка и плъзнах роклята на разстояние от лявото ми рамо. Разбрах че не беше достатъчно голо. Започнах да изваждам лявата си ръка от ръкава и друг спазъм ме удари. Беше Мика, който ме хвана този път, докато ръката ми се опитваше да се откъсне от тялото ми и ръката ми грабна нещо което нито можех да видя, нито да почувства,. Не беше просто болка. Беше лишаване на контрол, сякаш губех изцяло контрола над ръката си.
Мика прошепна:
-В писъка няма нищо срамно.
Просто поклатих глава, страхувайки се да отворя уста, страхувах се че ще крещя. Той ме снижи към пода, ръцете му бяха на колана на роклята ми. Спазма се облекчи на етапи отново, оставяйки ме задъхана на пода, докато той оголваше голяма част от лявата ми страна. Веднъж щом разкри лявата ми ръка и рамото, той дръпна роклята обратно над мен, покривайки всичко, от което се притеснявах, особено лявата гърда. Оценявах Жеста. Тъй като сега аз лежах на пода, гледайки нагоре към него, също оценявах че той не е беше стегнат и изправен. Това беше някак по-малко заплашително. Той беше на колене, прокарваше пръстите си малко над кожата на ръката ми. Освен че не докосваше кожата ми, той докосваше духовната енергия, която се разстилаше от кожата ми. Енергията му течеше от ръката му и се смеси с моята в танц на електроенергия, който накара кожата ми да настръхне. За първи път си помислих да попитам: