-Какво искаш в замяна - попита Мика с шепот, който го държеше на ръба на отчаянието, като че ли и двамата знаем че каквото и да поисках, той щеше да го направи.
-Искам да пия от топлият прилив на тялото ти, да напълня устата си с тази гореща течност, която бие точно тук, отдолу - и докоснах с устни вратът му. Ароматът на кръв толкова близо до повърхността накара стомаха ми да се обърне, но ние бяхме близо, толкова близо, не трябваше да го притискаме, не трябваше да го плашим. Бяхме като рибари. Имахме нашата мрежа, всичко от което се нуждаехме е рибата да спре да се бори и да се успокои.
Устните ми се задържаха над вратът му, докато той проговори.
-Покажи ми достатъчно сила, която да струва момента, и ще ти дам всички телесни течности които пожелаеш.
Махнах косата му на една страна, плъзнах я назад. Свих ръката си в юмрук в къдриците му и дори това движение доведе звук от гърлото му. Оголих дълга, гладка линия от шията му. Той наклони главата си на една страна, сякаш знаеше какво искам сега. Можех да видя пулсът на врата му, биеше срещу кожата му като нещо малко и отделно от него, нещо живо, което можех да освободя.
Облизах с език тази пулсираща кожа. Исках да бъда нежна, исках да съм много неща, но кожата му беше гладка и безупречна срещу устата ми, а миризмата му ме опияни, като най-хубавият парфюм. Пулсът му биеше срещу устните ми и аз потопих зъби около безумното движение. Захапах кожата му, вкарах зъбите си в плътта отдолу и в силата му, звяра му.
Почувствах моят звяр да се вдига през тялото ми, като някаква страховита форма, която се вдига през океанските води, един левиатан, който растеше и растеше, подуваше се вътре в мен, докато кожата ми не можеше да го задържи, тогава докосна неговият звяр и това го спря, носеше се в черната вода, носеше се в тялото ми като нещо огромно. Двете сили се носеха в тъмната вода докосвайки повърхността на телата си, нашите тела. Усещането беше като кадифе, което се трие вътре в мен, с изключение че това кадифе имаше мускули, плът и беше много твърдо дори и докато бе меко. Образа, който премина през ума ми беше на някаква голяма котка, която се трие в мен, завърташе се през мен, но по-голяма от тази. Бях виждала звяра на Ричард да се движи през очите му като някаква голяма форма наполовина виждаща се във водата и чувството беше толкова голямо, толкова поразително. Пиех силата на Мика не само през устата и надолу по гърлото си. Където и да го докоснех аз се хранех. Можех да усетя сърцето му да бие срещу голите ми гърди. Усещах кръвта му да преминава през тялото му, усещах всеки инч от него, който бе притиснат към мен. Усещах нуждата му, желанието му и аз го изядох. Хранех се от шията му, сякаш пулсът му беше в центъра на някаква голяма торта, сякаш щом изяда плътта, щях да открия нещо сладко. Дръпнах кръвта и с първото докосване на сладкият металически вкус в устата ми, всички преструвки, всичката хубост изчезна, удавена в аромата на свежата кръв, вкусът на разкъсаната плът, усещането за месо и кръв във устата ми. Усещането за ръцете му притиснали тялото ми към неговото, краката ми се усукаха около кръстът му, яздех го. Бях наясно като далечно знание, че той не беше в мен, че той все още бе притиснат между телата ми, толкова твърд, толкова готов, че потрепна срещу стомаха ми. Дъхът му идваше по-бързо и по-бързо. Някой издаде малък животински звук и това бях аз. Ноктите на Мика се забиха в тялото ми, миг преди да излее върху мен горещи вълни, звуци прекалено примитивни за думи и нямаше достатъчно сили за да може писъците да излязат от устата му.
Почувствах Жан Клод по дългата метафизическа връзка, която ни свързваше. Почувствах го да въздъхва, добре нахранен, наситен. Дръпнах устата си от разкъсаното гърло на Мика, притиснах бузата си срещу голото му рамо, краката и ръцете ми все още бяха обвити около него. Ръцете му все още ме държаха стегнато. Бях покрита в сменна течност, гърдите ми лепнеха с нея. Стичаше се надолу по тялото ми на тежки течни линии, по-стомаха ми, продължиха към бедрата ми.
Той коленичеше там, държеше тежестта и на двама ни, докато дъха ни се успокои и пулсът на телата да утихнат в мълчание. И това мълчание не е нищо друго, освен усещането за тялото му, суровият аромат на секс и в далечината, удовлетвореността на вампира.