Това е начина, по който те излекувахме. Нямаше да проработи, ако ти не беше като нас. Поклатих глава.
-Не ти вярвам.
-Добре - каза той. - Имаш две седмици до пълнолунието. Няма да се промениш до тогава. Имаш време.
-Време за какво? - попитах -Време да тъгуваш - каза той.
Извърнах поглед от състраданието и съжалението в очите му. По дяволите. Аз все още не вярвах.
-Ами кръвен тест? Това трябва да покаже.
Чери отговори:
-Вълчата ликантропия се появява на кръвните тестова от 24 до 28 часа, понякога 72. Леопардската ликантропия, повечето от котешките ликантропии, отнемат някъде от 72 часа до 8 дни за да се покаже на кръвните тестова. Кръвният тест няма да докаже нищо. Вгледах се в тях, опитах се да увия съзнанието си около това и просто нямаше обвивка. Поклатих глава.
-Не мога да се занимавам с това точно сега.
-Трябва да се занимаеш с това - каза Мика.
Поклатих глава.
-Тази вечер, трябва да измъкна Жан-Клод от затвора. Трябва да покажа на полицията, че не ме е убил.
-Вашата глутница ми каза, че не искате да се разкривате. Че няма да искате полицейските ви приятели да разберат.
-Аз не съм леопард - казах. Звучеше като инат дори и на мен.
Мика се усмихна нежно и това ме ядоса.
-Не ме гледай така.
-Как? - попита той.
-Като бедното малко заблудено момиченце. Има неща, които не разбираш за мен, за това от къде идва силата ми.
-Имаш предвид вампирските белези - каза той.
Погледнах покрай него към тримата леопарда на вратата. Нещо в погледа ми ги накара да трепнат.
-Толкова е приятно да знам, че ние сме едно голямо семейство без тайни.
-Бях по време на дискусията между лекарите дали бързото ти оздравяване може да е страничен ефект от вампирските белези.
-Разбира се - казах. Но първата нишка на съмнение премина през стомаха ми.
-Ако това те кара да се чувстваш по добре - каза той.
Вгледах се в това милосърдно лице и усетих гнева да се спуска над мен като гореща линия и гнева дойде с трептяща енергия. Звярът на Ричард. . . или моят? Оставих мисълта си да премине през всичко за първи път. Беше ли моят звяр който бях усетила с Мика? Беше ли причината поради, която не получавах същото усещане с Ричард и какво правеше той? Помислих за него няколко пъти в цялата суета, но никога не почувствах белезите между нас отворени напълно. Предположих, че бе енергия на Ричард, защото беше ликантропска енергия. Но какво ако не беше? Какво ако беше моя?
Някой ме докосна по рамото и аз подскочих. Беше Мика, пръстите му едва докосваха ръката ми.
-Изглеждаш бледа. Нуждаеш ли се да седнеш?
Направих една стъпка назад и почти паднах. Той трябваше да хване ръката ми, за да ме предпази от това да се хлъзна по плочките и да падна. Исках да се дръпна от него, но бях замаяна и светът не беше достатъчно солиден. Той ме постави на пода.
-Сложи главата си между краката.
Седнах по индианки на пода, стената на гърба ми, главата ми наведена над сгънатите ми крака, докато чаках замайването да премине. Никога не припаднах. Не и просто от шок, от време навреме от загуба на кръв, но не и просто от шок.
Когато можех да мисля отново, вдигна глава бавно. Мика бе коленичил до мен, изцяло внимателен и състрадателен и аз го мразех. Облегнах обвитата си в кърпа глава на стената, очите затворени.
-Къде са Елизабет и Грегъри?
-Елизабет не дойде да помогне - каза Мика.
Отворих очите си на това, обърнах главата си само за да срещна очите му.
-Тя даде ли причина за това?
-Тя те мрази - каза той просто.
-Да, тя обичаше Габриел, старият алфа, а аз го убих. Трудно е да бъдем приятелки след това.
-Не заради това те мрази - каза той.
Изучих лицето му.
-Какво имаш предвид.
-Тя те мрази за това, че си по-добра алфа като човек, отколкото тя като леопард. Караш я да се чувства слаба.
-Тя е слаба - казах.
Той се усмихна и беше развеселен сега.
-Да, така е.
-Къде е Грегъри?
-Ще го накажеш ли за това, че те е наранил? - попита Мика.
Погледнах обратно към другите трима, които чакаха на вратата, тихи. Внезапно разбрах, че групата имаше предвид движенията. Те третираха Мака като техен Нимир
Ра, оставиха го да преговаря с мен, както когато звъниш на съпруга, когато жената е прекалено пиана. Не харесвах това много. Но ако се концентрирах за момент, въпроса бе на ръка, без размишления, без поглед в бъдещето, може би щях да оцелея.