-Добре е.
-Искам го обратно, знаеш това.
-Знам го. - Гневът му се завърна.
-Сега като не съм лупа, не съм от глутницата, как да си го върна?
-Трябва да дойдеш в лупанара утре вечер и да направиш заявление за него.
-Какво имаш предвид с това заявление за него?
-Трябва да докажеш честта си. Че имаш някакъв вид чест.
-Като някакъв избор, опит, какво?
-Не знам още. Ние ще. . . гласуваме.
-По дяволите Ричард, има причини защо ние сме представители на демокрацията в тази страна, не чисто единство. Чисто един човек, един вот, просто не работи така. Не можеш да решиш нищо по този начин.
-Те решават, Анита. На теб просто не ти харесва начина, по който става.
-Как можа да вземеш Грегъри? Как може да го направиш?
-Когато разбрах какво се е случило, знаех че глутницата ще гласува да бъдеш изхвърлена. Повечето от тях не бяха щастливи от теб дори и преди. Ти не си глутницата и те не харесват това. Фактът че ги изостави, всички тях, за шест месеца не помогна. -Трябваше да събера моите неща заедно, преди да се върна, Ричард.
-И докато ти събираше своите неща, моите се разпадаха.
-Съжалявам Ричард. Но не знаех.
-Утре вечер на лупанара, около един часът след залез слънце. Можеш да доведеш всичките си леопарди и всички други превръщачи, които са ти съюзници. А аз , като Улфик, ще доведа плъхолаците.
-Аз не съм лупа вече, така че те вече не са мои съюзници, нали?
-Не - каза той и гневът му го нямаше отново. Ричард не можеше да се сърди дълго на никого.
-Какво ще се случи ако не спечеля Грегъри обратно?
Той не ми отговори, само звукът на дишането му по телефона.
-Ричард, какво ще се случи с Грегъри?
-Той ще бъде съден от глутницата.
-И?
-Ако той бъде осъден за убийството на лупата ни, това означава смъртна присъда.
-Но аз съм точно тук Ричард. Аз не съм мъртва. Не можеш да убиеш Грегъри за това, че ме е убил, когато не ме е убил.
-Аз забавих решението, докато не си достатъчно добре, че да присъстваш. Това беше най-доброто, което можех да направя.
-Знаеш Ричард, понякога е хубаво да бъдеш цар. Царя може да помилва който иска, царя може да се ебава с когото иска.
-Знам това.
-Тогава бъди цар, Ричард, истински цар. Бъди техен Улфик, не техен президент.
-Правя това, което мисля, че е най-добро за тях.
-Ричард, не можеш да направиш това.
-Вече е направено.
-Ричард, ако се проваля на малкият ви тест, няма да те оставя да екзекутираш Грегъри.
Разбираш ли ме?
-Няма да ти е позволено да носиш пистолети в лупанара, само ножове. - Гласът му стана много предпазлив.
-Спомням си това. Но Ричард, ти слушаш ли ме? Разбираш ли ме?
-Ако се опитаме да екзекутираме Грегъри утре вечер, ти ще се биеш с нас, разбирам. Но разбери това, Анита, твоите леопарди не са колкото нас, не дори и с Мика и неговата глутница. Превъзхождаме те пет към едно, може би повече.
-Няма значение, Ричард. Не мога да стоя и да гледам Грегъри да умира, не и за нещо толкова глупаво, колкото това.
-Ще се опиташ ли да спасиш една от котките си и да рискуваш да загубиш всички останали? Наистина ли искаш да видиш какво ще се случи ,ако те се опитат да се бият по техният начин в лупанара? Аз не искам да го виждам.
-Това е. . . по дяволите, Ричард, не ме набутвай в ъгъла, няма да ти хареса.
-Това заплаха ли е?
-Ричард. . . - трябваше да се спра по средата на изречението и да преброя бавно изпод дъха си. Но броенето до десет не помогна. - Ричард, - гласът ми излезе по-спокоен. -Ще спася Грегъри, каквото и да струва. Няма да оставя вълците да изколят леопардите ми, каквото и да струва. Ти изпусна нервите си и взе един от леопардите ми. Вкара глутницата си в капризна демокрация, където ти дори нямаш вето като президент. Наистина ли би направил грешката да започнеш война между твоята и моята глутница? -Все още мисля, че всеки да има глас е добра идея.
-Това е добра идея, но не работи, нали? - Той беше тих отново - Ричард не прави това. -Това не е в моите ръце. Съжалявам, Анита, не знаеш колко съжалявам.
-Ричард няма наистина да ги оставиш да екзекутират Грегъри. Имам предвид, не наистина.
Тишина отново.
-Ричард, говори ми.
-Ще направя каквото мога, но ако загубя вота за това. Не мога да го променя.