Тя седна на малката двуместна масичка за закуска, която бе на малка повдигната платформа.
-Кой ще бъде подкреплението ти тогава? Ричард не убива по-лесно от мен.
Това е наполовина вярно, но го подминах.
-Не, искам някой, който да ми е гръб тази вечер. Някой, който ще направи това, което трябва да се направи , без да премигне.
Очите й потъмняха, потъмняха от гнева.
-Жан Клод. - Тя направи името като псувня.
Кимнах.
-Сигурна ли си, че това не ти е извинение да се върнеш в живота му, извинявай, смъртта?
-Той ме познава прекалено добре, за да натисне хората ми. Знае какво ще направя, ако ги нарани.
Недоумение се плъзна през гнева.
-Аз го мразя, но знам, че ти го обичаш. Можеш ли наистина да го убиеш? Наистина ли можеш да застанеш там, насочила пистолета си към него и да дръпнеш спусъка?
Аз просто я гледах и знаех, без огледало, че очите ми се станали далечни и студени. Трудно е кафявите очи да се студени, но аз го постигах.
Нещо много като страх се плъзна през очите й. Не знам дали се страхуваше от мен, или за мен. Предпочитах първото.
-Ти можеш да го направиш. Исусе, Анита. Ти познаваш Жан-Клод по-дълго. отколкото аз познавам Луи. Аз никога не бих могла да нараня Луи, няма значение какъв е той. - Мисля, че да го направя, ще ме унищожи. Няма да живея щастливо след това, ако оцелея след всичко. Има много голям шанс вампирските белези да ме издърпат в гроба с него.
- Друга добра причина да не го убиваш - каза тя.
-Ако той е бил зад писъка, който Грегъри издаде по телефона, тогава той ще се нуждае от много по-добра причина за да продължи да диша, от любовта или възможността да умра.
-Не мога да разбера това, Анита. Не мога да разбера нищо.
-Знам - казах. Помислих си, че това бе една от причините Рони и аз да не се виждаме толкова често, колкото някога. Бях уморена да обяснявам себе си на нея. Не, да се оправдавам пред нея.
-Ти си ми приятелка, най-добрата приятелка, мисля. Но вече не те разбирам.
-Рони, не мога да се боря с ръце срещу превръщачи и вампири. Ще загубя в честна битка. Единственият начина да оцелея, единственият начин, леопардите ми да оцелеят, е защото другите превращачи се страхуват от мен. Страхуват се от заплахата ми. Добра съм в заплахите си, Рони.
-Така че, ще отидеш там и ще ги убиеш.
-Не съм казала това.
-Но ще го направиш.
-Ще се опитам да го избегна - казах.
Тя сви коленете си, и ги обгърна с крака. Бе получила дупка на чорапогащника й и на дупката ясно блестеше коляното й. Носеше в чантичката си лак за такива случаи. Аз носех пистолет, а дори не си бях взела чантичка.
-Ако те арестуват, обади се, ще ти платя гаранцията.
Поклатих глава.
-Ако приберат три или повече хора от публиката , няма да има гаранция тази вечер. Полицията вероятно няма да завърши разпита ми докато се съмне.
-Как може да си толкова спокойна за това? - попита тя.
Започнах да си спомням защо аз и Рони започнахме да се насочваме в различни посоки. Имах почти същият разговор с Ричард, веднъж когато убийци дойдоха в града за да ме убият. Дадох й същият отговор.
-Истерията няма да помогне на никого, Рони.
-Но не си ядосана.
-О, ядосана съм - казах.
Тя поклати глава.
-Не, имам предвид че ти не си възмутена, че това се случва. Не изглеждаш изненада, не както. . . - Тя сви рамене. - Не както трябва да бъдеш.
-Имаш предвид, както ти щеше да бъдеш. - Вдигнах ръка преди тя да отговори.
-Нямам време за спорове по морална психология, Рони. - Вдигнах слушалката на телефона. - Отивам да се обадя на Жан- Клод.
-Продължавам да ти казвам, да оставиш вампира и да се омъжиш за Ричард, но може би, има повече от една причина за това, защо не го оставяш.
Набрах номера на Циркът на прокълнатите по памет, а Рони продължи да говори на гърба ми.
-Може би не си готова да се откажеш от любовта на някой, който е по-студен от теб Телефона звънеше.
-Има чисти чаршафи в гостната, Рони. Съжалявам, че няма да мога да се включа в момичешкият разговор тази вечер. - Продължих да стоя с гръб към нея.
Чух я да става и знаех, че е излязла. Стоях с гръб към стаята, докато не бях сигурна, че я няма. Няма да е добре за нито една от нас, да я оставя да ме види как плача.
3
Жан-Клод не беше в Цирка на прокълнатите. Гласът от другата страна на телефона не ме разпозна и не ми повярва, че съм Анита Блейк, някогашната приятелка на Жан-Клод. Така че бях препратена да са обадя в някой от другите му бизнеси. Опитах в „Престъпни удоволствия”, неговия стриптийз клуб, но той не беше там. Опитах със „Страховити танци”, най-новият му нощен клуб, но започнах да се чудя, дали Жан-Клод не бе казал на всички да казват, че го няма, ако аз се обадя.