-Наистина ли можеш да седиш и да го гледаш как умира за нещо, което не е направил?
-От къде знаеш, че той не те е заразил нарочно.
-Бях там. Той падна върху мен с две от онези змии върху него. Беше инцидент. Той ги задържа да не извадят сърцето ми. Той спаси живота ми, Ричард и това проклето нещо е заплащането му.
-Той не можеше да си върне ноктите в последният момент? - попита Ричард.
-Не, всичко се случи прекалено бързо.
Той се засмя, но това беше горчиво.
-Ти си от толкова дълго около нас и все още не разбираш какво сме. Аз мога да върна ноктите си за по-малко време, отколкото ти можеш да мигнеш. Грегъри не е по-бавен от мен. А като леопард, той е по-бърз, по-гъвкав.
-Искаш да кажеш, че го е направил нарочно?
-Казвам, че той е имал част от секундата за да реши какво да направи и той е решил да те задържи като тяхна Нимир Ра. Направил е избора за да те вземе от мен.
-И ти ще го накараш да плати за това. така ли?
-Да, така.
-С живота му?
Той въздъхна.
-Не го искам мъртъв, Анита. Но първоначално, когато открих какво е направено, исках да го убия сам. Исках го толкова зле, че не се доверих на себе си да съм около него, така че го отведох на безопасно, докато мога да се успокоя. Но Яков взе това и поиска гласуване.
-Кой е Яков?
-Новият ми Гери, на трето място в йерархията след Силвия.
-Никога не съм го чувала преди.
-Той е нов.
-По дяволите, на трето място в йерархията, а е нов. Той или е добър боец или е много коварен боец за да спечели толкова много битки за по-малко от половин година.
-Той е добър и е коварен.
-Амбициозен ли е? - попитах.
-Защо?
-Ако Яков не бе поискал гласуване, ти щеше ли да ми върнеш Грегъри?
Той остана тих толкова дълго, че накрая попитах.
-Все още ли си там.
-Тук съм. Да, щях да ти го върна. Аз не мога да го убия за това, което направи.
-Така че Яков е придвижил нещата и те е лишил от могъщ съюзник, мен, и те принуждава да обявиш война на друга група, леопардите. Той е бил заето момче.
-Той просто е направил това, което мисли за правилно.
-Исусе Ричард, как може да си толкова наивен?
-Мислиш, че той иска мястото ми?
-Знам, че иска мястото ти. Мога да го чуя в гласа ти.
-Ако не съм достатъчно силен, че да задържа глутницата, тогава е право на Яков да ме предизвика. Но той първо трябва да победи Силвия, а тя е добра колкото него, и толкова коварна.
-Колко голям е Яков?
-Моята големина, не толкова мускулест.
-Силвия е добра, но тя е шест фута, слаба и е жена. И толкова мразя да го казвам, но това прави разликата. Горната част на тялото ви е по силна от нашата. Ако уменията са равни, по-големият човек ще победи по-малкият.
-Не подценявай Силвия - каза той.
-Не я подценявам, нито един от двамата. Тя също ми е приятелка и не искам да умре, просто защото ти не искаш да се погрижиш за работата си.
-Какво трябва да значи това?
-Означава, че докато той не победи Силвия и стане твой Фреки, твоят втори в командването, ти можеш да го убиеш извън предизвикателството. Можеш да го екзекутираш.
-И ако Маркус беше направил така с мен, сега щях да съм мъртъв.
-И Маркус щеше да е жив, Ричард. Не си помагаш.
-Ние не сме животни, Анита, ние сме хора. и аз не мога да го убия, само защото мисля, че той ми е конкурент.
-Ти не можеш да стоиш просто там като Улфик, Ричард, биеш се до смърт за това. Знам на теория, че ако и двамата сте съгласни, не трябва да има смърт. Но аз разпитах наоколо и никой върколак не ми каза да си спомня за битка за Улфик, която да не е била до смърт. Той не е след мястото ти Ричард, той е след живота ти.
-Не мога да контролирам какво прави Яков, само какво правя аз.
Започнах да си спомням защо аз и Ричард не правехме това като двойка. О, там има много причини. Видях го да яде Маркус и това ме накара да избягам. Тогава се събрахме и белезите бяха изумителни. Но там има друга причина. Причина, която ме кара да се чувствам уморена и по-стара от Ричард, въпреки че всъщност той е с две години по-голям от мен.
-Ставаш глупав, Ричард.
-Това наистина не е твоя работа, Анита. Ти вече не си моя лупа.
-Ако ти умреш, белезите могат да завлекат Жан Клод и мен в гроба с теб, така че един вид това го прави моя работа.
-И ти няма да рискуваш живота си всеки път, когато гониш вампири или свръхестествени същества с полицията. Ти почти умря е Ню Мексико преди по-малко от месец. Ти рискува всички ни.
-Опитвах се да спася човешки живот, Ричард. Ти се опитваш да изкопираш политическа система. Идеологията е страхотна в класната стая или на дебат, но това, което се смята, е кръвта и плътта, Ричард. Това, за което мислим тук, е живот или смърт, не някаква остарял идеал, който имаш в главата, за перфектният свят, който можеш да дадеш на глутницата си.