-Ако идеалите не са нищо, Анита, тогава сме просто животни.
-Ричард, ако Грегъри умре за това, тогава ще убия Яков и всеки друг, който се изпречи на пътят ми. Ще унищожа лупанара и ще го сравня със земята, така че помогни ми. Обясни на Яков и на всеки друг, който се нуждае от обяснение, че ако те се ебават с мен, ще умрат.
-Не можеш да се биеш с цялата глутница, Анита. Не и спечелвайки.
-Ако мислиш че единственото нещо, за което ми пука, е да спечеля, тогава не ме познаваш. Ще спася Грегъри, защото казах, че ще го направя.
-Ако се провалиш на теста, не можеш да го спасиш.
-За какъв вид тест говорим?
-Такъв какъвто само превръщач може да премине.
-Ричард, Ричард. . . - Исках да изкрещя и да побягна към него, но внезапно бях поуморена от колкото ядосана, по обезсърчена от колкото очарована.
-Отбележи това, Ричард, ако се проваля в спасяването на Грегъри, тогава ще пресъздам нова версия на ада за да отмъстя за него. Обясни това на Яков, увери се че ще го разбере.
-Кажи му го сама. - Имаше тишина и звуци от движение. Дойде мъжки глас, глас който никога не бях чувала. Гласът беше любезен, млад. -Здравей, аз съм Яков, чувал съм много за теб. - гласът му показа, че не е харесал това, което е чул.
-Виж Яков, не се познаваме един друг, но не мога да ти позволя да убиеш Грегъри за нещо, което не е направил.
-Единственият начин за да ни спреш, е да го спечелиш обратно.
-Ричард ми обясни, че трябва да взема някакъв тест за да си върна Грегъри. Той също каза, че ако се проваля ще екзекутирате Грегъри.
-Това е закона на глутницата.
-Яков, не ме искаш за твой враг.
-Ти си Нимир Ра на малка леопардска глутница. Ние сме голям клан. Ние сме ликои, ти не си нищо за нас.
-Да, утре вечер идвам като Нимир Ра на кръвопиещият клан. Но аз съм Анита Блейк. Попитай вампирите и другите превръщачи в града за мен. Виж какво ще ти кажат. Не искаш да се ебаваш с мен, Яков, наистина не искаш.
-Вече разпитах наоколо. Знам репутацията ти.
-Тогава защо направи това?
-Това е моя работа - каза той.
-Добре, ти искаш да го направим така, ще го направим така. Ако ти си причината Грегори да умре чрез гласуване или вълча политика, ще те погреба.
-Ако можеш - каза той. Ти си нов превръщач. Дори нямаш шанс срещу мен до пълнолунието, а то е след седмици. Ти не си като мен.
-Казваш го, сякаш ще ти предлагам честна битка. Няма. Ако Грегъри умре, ти умираш. Просто е.
-Ако ме застреляш, това няма да възстанови предишните ти права в глутницата. Ако можеш може би да спечелиш в честна битка срещу мен, тогава може би те ще гласуват да те върнат като лупа. Но ако ти просто ме застреляш, никога няма да си лупа отново. -Ще го кажа внимателно и бавно, Яков, така че да се разберем един друг. Не ми пука за това да бъда лупа. Пука ми за приятелите ми и за хората, на които съм обещала защитата си. Грегъри е един от тези хора. Ако той умре, ти умираш.
-Аз няма да го убия, Анита. Просто ще се уверя вота да е за това.
-Харесваш ли филмите на Джон Уейн, Яков?
Той беше тих за секунда.
-Предполагам, имам предвид, какво общо има това с всичко?
-Твоя вина, моя вина, ничия вина, ако Грегъри умре, ти умираш.
-Предполага се да направя справка с филма? - попита той. Сега звучеше ядосан. -Предполагам че не, но позицията е същата. Ще те обвиня лично за всичко, което се случи на Грегъри, по каквато и да е причина. Ако той бъде наранен, и ти ще бъдеш, ако той кърви и ти ще кървиш. Ако той умре. . .
-Схванах идеята. Аз не решавам вота за това, аз съм просто един глас.
-Тогава по-добре измисли нещо, Яков. Защото давам ти думата си, че имам на предвид всичко, което казвам.
-Чух това за теб. - Той беше тих и ние стояхме на двата края на телефона в мълчание, докато той не каза.
-Ами Ричард?
-Какво за него?
-Ако нещо се случи с него какво ще направиш?
-Ако ти кажа, че ще те убия, ако го убиеш, това ще подкопае авторитета му като Улфик. Но ще ти кажа това, ако го провалиш, тогава най-добре това да е в честна битка в кръга на предизвикателството. Ако мамиш по някакъв начин, без значение колко малък, ще те убия. - Исках толкова зле просто да дам защитата си на Ричард, но не можех. Това ще отслаби позицията му, а позицията му вече е достатъчно слаба.
-Но ако е честно, няма да се намесваш?
Облегнах се на стената и се опитах да мисля.
-Ще бъда честна, Яков, аз обичам Ричард. Не го разбирам винаги, или дори не се съгласявам с него, но го обичам. Готова съм да те убия заради някой, който никога не ми е бил любовник или дори добър приятел. Така че, да, ако убиеш Ричард аз наистина, наистина ще искам да те убия.