Выбрать главу

-Но няма - каза той. Не ми харесваше как настояваше към това изявление. Накара ме да се изнервя.

-Ще направим сделка, няма да предизвикваш Ричард за мястото на Улфик, докато не мине следващото пълнолуние, тогава каквото и да се случи, колкото дълго е честно, ще стоя настрана.

-Какво ако е по-скоро? - попита той.

-Тогава ще унищожа целият ти парад.

-Ти подкопаваш властта на Ричард - каза той.

-Не Яков, не го правя. Няма да те убия защото бях лупа или заради нещо вълчо. Ще те убия просто за отмъщение. Дай ми няколко седмици след пълнолунието и ще си чист в това, ако свършиш работата след определеният срок.

-Ти мислиш че Ричард ще ме убие?

-Той уби последният Улфик, Яков. Това е начина, по който той получи мястото.

-Ако не се съглася с това, ти просто ще ме застреляш?

-От приятно безопасно разстояние, о да.

-Мога да обещая, че няма да предизвикам Ричард докато не мине пълнолунието, но не мога да обещая че вота ще е за Грегъри. Той беше на Рейна, старата лупа, използваше го да помага в наказанието на някои от членовете. Има повече от една жена, за която той е помогнал да бъде изнасилена.

-Знам.

-Тогава как можеш да го защитаваш?

-Той е правил това, което му каже старият му алфа и Рейна, злата кучка от запада, тя му е казала да го направи. Грегъри не е доминиращ, той е подчинен и прави това, което му казват, като добър, покорен превръщач. Дори когато станах негов алфа, той отказа да изнасилва и измъчва. Веднага след като имаше избор, той спря да го прави. Питай Силвия. Грегъри се остави да бъде измъчван, защото отказа да я изнасили.

-Тя разказа историята на глутницата.

-Не звучиш впечатлен.

-Не мен трябва да впечатляваш Анита, а другите.

-Помогни ми да ги впечатля, Яков.

-Ти сериозна ли си? Искаш да ти помогна да спасиш леопард?

-Да.

-Това е абсурдно. Аз съм Гери на този клан. Няма да помагам на леопард, и дори не си ми доминираща.

-Не ме разбра изцяло Яков. Спомняш ли си по-ранната част от разговора ни, частта за умирането ти? Обвинявам те за тази каша. И ти ще ми помогнеш да я оправя или ще разпилея мозъкът ти по стената.

-Не можеш да донесеш оръжия в лупанара.

Засмях се и дори за мен това беше неправилен звук, дори зловещ.

-Ще прекараш останалата част от живота си в лупанара ли?

-Исусе - каза той, гласът му беше тих - ти говориш за предумишлено убийство.

Засмях се отново. Малък глас крещеше в главата ми, казваше ми че съм много добър социопат. Може би по късно щях да си позволя да съм притеснена.

-Мисля че най-накрая се разбрахме, Яков. Това е телефонният ми номер. Обади ми се преди утре вечер с план.

-Ами ако не мога да измисля такъв?

-Не е мой проблем.

-Ще ме убиеш дори и да се опитам да го спася, наистина да се опитам да спася леопарда ти и да се проваля. Ти все пак ще ме убиеш.

-Да.

-Ти си студенокръвна кучка.

-Пробождания и камъни ще ти счупят костите, но неуспеха ще те убие. Обади ми се Яков, направи го скоро. - Затворих телефона.

11

-Виждам какво имаш предвид за това, че си практична - каза Мика. Той беше стоял тих, чакаше ме, лицето внимателно неутрално, но не можеше да скрие всичко от лицето си. Той беше доволен. Доволен от мен, мисля.

-Няма ли да избягаш крещейки, защото съм кръвожаден социопат?

Той се усмихна и отново дългите му мигли закриха очите му.

-Не мисля че си социопат, Анита. Мисля, че правиш каквото е нужно за да защитиш глутницата си. - Той вдигна жълтозеленият си поглед към мен. - Намирам това за прекрасно, а не за нещо, което трябва да се критикува.

Въздъхнах.

-Добре е, че някой го одобрява.

Той се усмихна с тази усмивка, която е смесица между снизхождение, радост и скръб, тази, която видях преди.

-Улфика има само добри намерения.

-Знаеш какво казват за добрите намерения, Мика. Ако той е решил да отиде в ада, добре. Но той не е прав да завлича останалите от нас с него.

-Съгласен съм.

Това Мика да се съгласява с мен не накара да се уморя. Не бях влюбена в него. Защо Ричард не може да е този, който се съгласява с мен? Разбира се, имаше някой друг. Трябваше да извадя Жан-Клод от затвора, докато все още е тъмно.

-Трябва да си взема душ, защото съм джентълмен и те пуснах първа, след като звука не пречи на телефонният ти разговор, трябва да се изкъпя, ако нямаш нищо на против.

-Ще ти дам малко уединение. - Обърнах се към вратата.