-Анита - каза той.
Спрях се на вратата, но този път не се обърнах.
-Какво? - звучах нацупена.
-Не се притеснявай, че си привлечена от мен. Не можеш да си помогнеш.
Това ме накара да се засмея, добър, нормален смях.
-О, ти нямаш високо мнение за себе си, нали? - Но аз останах с гръб към него.
-Нямам високо мнение за себе си. Ти си Нимир Ра, а аз съм първият Нимир Радж, който някога си срещала. Нашите сили, нашите зверове, се привличат един друг. Ние сме предназначени да сме привлечени един от друг.
Обърнах се тогава, бавно, опитвайки се да задържа контакт само с очите и се провалих. Той се бе обърнал с гръб към мен. Все още сапунисваше раменете си. Сапунената пяна се плъзгаше надолу към малкият му кръст.
-Не знаем все още дали съм превръщач. - Гласът м беше задъхан.
Той успя да изтегне целият си гръб, ръцете му се движиха дръзко по кожата му, ръцете му преминаха по стегнатият му задник.
-Ти чувстваш повика на тялото ми, както аз чувствам твоето.
Пулсът ми биеше прекалено силно.
-Ти си атрактивен мъж, гол, покрит със сапун. Аз съм човек, така че съди ме.
Той се обърна, все още сапунисан и гладък. И беше втвърден.
Устата ми изсъхна. Тялото ми се стегна толкова силно и толкова внезапно, че почти болеше. Беше дълбоко в гърдите ми, накара ме да преглътна пулса си.
-Ти не си човек, това е разликата. За това продължаваш да гледаш дори, когато не искаш. - Той вървеше към мен, бавно, движеше се както всеки леопард можеше да се движи, когато иска. Сякаш има мускули на места, на които хората нямат. Той се плъзгаше към мен като голяма, промъкваща се котка, голото му тяло блестеше със пяна и вода, косата му беше по раменете му, около лицето му. Тези огромни жълто-зелени очи внезапно изглеждаха съвършено у дома си на лицето му.
-Не разбираш все още колко рядко е за двама ликантропа да споделят зверовете си, както ние направихме. - Той беше почти пред мен сега. - Те се стичат навътре и навън през телата ни. - Той стоеше там, не ме докосваше, не все още. - Те са като две големи котки, търкат кожените си страни една към друга. - Той прокара дланите си покрити със сапун, по голите ми ръце, докато го казваше. Трябваше да затворя очи. Той изобразяваше точно какво е чувството, сякаш той чуваше ума ми или усещаше същото нещо като мен.
Дланите му се плъзнаха нагоре от ръцете ми към рамената ми, вратът ми, разстилаха вода и сапун по кожата ми. Сапунисаните му ръце, обвиха двете страни на лицето му, чувствах лицето му да се придвижва напред към моето, преди устните му да ме докоснат. Целувката беше нежна, тялото му внимателно да не ме докосне.
Той плъзна пръстите си към края на кърпата, хвана плата, дърпайки ме напред. Това ме накара да отворя очи. Отне ми няколко секунди да разбера че той ме водеше към водата.
-Трябва да се измиеш от сапуна - каза той.
Поклатих глава и накрая спрях да се движа с него. Той продължи да дърпа кърпата и това я отвори, плъзна я надолу по тялото ми. Грабнах я, държах я точно под внезапно голите ми гърди.
-Не - казах, гласът ми беше задъхан, но повторих - не.
Той пристъпи към мен, притискаше гладката си твърдостта към мен. Той се опита да махне пръстите ми от кърпата, и аз я държах сякаш държах живота си.
-Докосни ме Анита, обвий ме в ръцете си.
-Не.
-Знам че ме искаш. Мога да го помириша. - И той премести лицето си над кожата ми, поемайки си дълбоко дъх. - Мога да го почувствам. - Той прокара дланите си по ръцете ми отново, по рамената ми, надолу към гърдите ми, но се спря без да ги докосва. - Мога да го вкуся. Той облиза дълга линия по протежение на бузата ми. Потреперих и исках да отстъпя, но беше сякаш съм замръзнала на място. Не можех да се движа.
Намерих гласа си, треперещ, но мой. Ръцете ми бяха стиснати, защото знаех, че ако го докосна, бяхме в беда.
-Това не съм аз, Мика. Аз не съм такава. Ти си непознат, а аз не го правя с непознати.
-Аз не съм непознат. Аз съм Твоя Нимир Радж и ти си моята Нимир Ра. Ние никога не сме непознати.
Той целуваше пътя си надолу по лицето ми към врата ми, хапейки ме нежно, това накара коленете ми да отслабнат. Той се върна на устните ми и, когато ме целуна, можех да усетя сапуна от кожата си. Усещането за него, притиснат към тялото му, достатъчно близо, че ако отворех ръцете си, щях да мога да го държа, това беше изумително. Разбрах, че е повече от секс. Исках да се храня от него отново, но не със зъби, а с тяло. Исках да пия от енергията му през кожата си, голата ми кожа притисната към него. Исках го толкова силно. Ръцете му се плъзнаха над гърдите ми, покриха ги със сапун, направи ги хлъзгави, зърната вече стегнати. Ръцете ми се плъзнаха около кръста му, използвайки притискането на телата ни за да задържа кърпата на място. Той се помръдна срещу тялото ми, гърдите му бяха толкова гладки, толкова равни, притиснати към моите.