-Ще загубиш без мен и Ричард зад гърба си, и не можеш да се защитиш без нас там да можеш да ни докоснеш. Работеше докато бях в града с теб. Докосването, това че бяхме заедно, помагаше за да запушим един на друг силите си. Това бе началото на проблема.
-Да - каза той тихо.
-Не знам Жан-Клод. Не съм сигурна дали ще е различно, но не знам. Господи, Ричард трябва да е отчаян - той не убива като нас. Неговият блъф е всичко, което задържа върколаците да не се разкъсат един друг, а и с неговите дупки в личната му защита. . . -Оставих гласът си да се провлича, но все още си спомнях студеният ужас, който почувствах, когато разбрах на каква огромна опасност излагах всички ни.
-Ричард си има неговите трудности, ma petite. Но ние имаме само една пукнатина в бронята си, само ти можеш да я излекуваш. Той бе принуден да слее собствената си енергия с моята. Както ти каза, неговият блъф е много важен за него.
-Не знаех и съжалявам за това. Всичко, за което мислех, беше колко уплашена съм да се слея с вас двамата. Мариан ми каза истината, когато знаеше, че съм готова да я чуя.
-И спираш да се страхуваш от нас,ma petite? - Гласът му беше внимателен, когато попита, сякаш носеше много пълна чаша с много топла течност, по дълго и тясно стълбище.
Поклатих глава, разбрах, че той не може да ме види и казах:
-Аз не съм безстрашна. Аз съм доста изплашена. Изплашена, че ако го направя, няма да има връщане назад, че ще се направя на глупачка, правейки този избор. Може би няма избор и го няма от дълго време. Но както и да е, накрая ние ще се споразумеем за спалните, не мога да оставя всички ни да се разхождаме наоколо с отворени метафизични рани. Прекалено много неща ще усетят слабостта и ще я използват.
-Като съществото което срещна в Ню Мексико - каза той, гласът му още по-предпазлив, отколкото някога го бях чувала.
-Да.
-Да не казваш, че тази вечер се съгласяваш да ни оставиш да обединим белезите, така че най-накрая да затворим тези, както ти цветущо ги нарече, рани.
-Ако това не изложи на опасност леопардите ми, да. Нуждаем се да направим това, колкото е възможно по-скоро. Мразя да правя големи решения и тогава някой от нас ще бъде убит, преди да сме заровили томахавката.
Чух го да въздъхва, сякаш голямо напрежение го е оставило.
-Не знаеш колко дълго чакам да разбереш всичко това.
-Можеше да ми кажеш.
-Ти нямаше да ми повярваш. Щеше да си помислиш, че това е друг начин да те доближа до мен.
-Прав си, нямаше да ти повярвам.
-Ричард ще ни срещне ли пред клуба?
Бях тиха за момент.
-Не, няма да му се обаждам.
-Защо не? Това е повече като за превръщач, отколкото за вампир.
-Знаеш защо не.
-Страхуваш се, че ще бъде твърде гнуслив, за да ти позволи да направиш това, което е нужно, за да спасиш леопардите си.
-Да.
-Може би - каза Жан-Клод.
-Няма ли да ми кажеш да му се обадя?
-Защо да те моля да поканиш главният ми съперник за твоята любов, в това малко 1е1е-а-Ме? Това ще бъде глупаво. Аз съм много неща. Но глупак не е едно от тях.
Това със сигурност е истина.
-Добре, кажи ми адреса и аз ще се срещна с теб и хората ти пред клуба.
-Първо, ma petite, какво ще носиш?
-Моля?
-Дрехите, ma petite, какви дрехи ще носиш?
-Това да не е шега? Защото нямам време. . .
-Това не е неангажиращ въпрос, ma petite. Колкото по-скоро отговориш, толкова по-скоро всички можем да тръгнем.
Исках да споря, но ако Жан Клод каже, че има нещо в предвид, вероятно е така. Казах му какво носех.
-Изненадваш ме, ma petite. С малко усилие ще е приятно.
-Какви усилия.
-Предлагам ти да добавиш ботуши към облеклото. Тези, които аз ти купих, ще стоят много добре.
-Няма да нося шест инчови токчета никъде, Жан-Клод. Ще си счупя глезена. -Планирах да носиш тези ботуши само за мен, ma petite. Мислех за другите ботуши, с по-ниски токчета, които ти купих, когато ти толкова се ядоса на другите.
О.
-Защо трябва да си сменям обувките?
-Защото, деликатно цвете, каквато си, имаш очи на полицай и ще бъде по-добре да носиш кожени ботуши, вместо високи токчета. Ще бъде по-добре ако си спомниш, че ще трябва да се опиташ да се движиш през клуба, толкова близо и гладко, колкото е възможно. Никой няма да ти помогне да намериш леопардите си, ако мислят че си външна, особено полицай.
-Никой не би ме сбъркал с ченге.
-Не, но те могат да те сгрешат с някой, който мирише на оръжия и смърт. Изглеждай безвредна тази вечер, ma petite, докато не дойде време да бъдеш опасна.
-Мислех, че приятелят ти, този Нарцис, ще ни ескортира.
-Той не ми е приятел, казах ти, че клуба е неутрална земя. Нарцис ще види, че нараняването на котките ти няма да е прекалено, но това е всичко. Той няма да те остави да се спуснеш в света му, като слон в стъкларски магазин. Това, няма да го позволи, нито ще ни позволи да доведем малката си армия. Той е водач на превръщачите, които се превръщат в хиени и те са единствената армия, на която е позволено да влиза в клуба. Няма Улфик или господар на града между тези стени. Имаш само доминацията, която носиш със себе си и тялото ти.