— Мина добре. Без жертви.
Двамата влязоха в едно странично помещение, където Дрютън — прислужникът му — ги чакаше до маса, върху която беше подреден белия сватбен костюм на Уаксилий.
— Нали разбираш, че участието ми в констабълска операция в деня на сватбата ми само ще затвърди репутацията, с която се ползвам в широкото общество?
— Каква репутация?
— На недодялан грубиянин — отговори той, като свали мъглопелерината и я връчи на Дрютън. — Нецивилизован дивак от Дивите земи, който ругае в църквата и ходи на коктейли въоръжен.
Тя хвърли поглед на пушката, която той бе захвърлил на дивана.
— Обичаш да си играеш с представите на хората за теб, нали? Искаш да ги накараш да се почувстват неудобно, за да ги извадиш от равновесие.
— Едно от малките удоволствия в живота, които ми остават, Стерис — отговори той и се усмихна, докато Дрютън разкопчаваше жилетката му. После свали както нея, така и ризата си, и остана гол до кръста.
— Виждам, че и аз спадам към числото на онези, които обичаш да смущаваш — каза Стерис.
— Възползвам се от онова, с което разполагам — отвърна Уакс.
— Затова и винаги, когато готвиш яхния, вътре има по малко плъхско?
Уакс се поколеба за миг, после подаде дрехите си на Дрютън.
— И на теб ли ти го е казвал?
— Да. Все повече се убеждавам, че изпитва репликите си първо на мен — отговори тя и скръсти ръце. — Уличен гамен такъв.
— Няма ли да излезеш, докато се преобличам? — попита Уакс, развеселен.
— Ще се венчаем след по-малко от час, лорд Уаксилий — каза тя. — Мисля, че ще понеса гледката на голите ти гърди. Междувпрочем, ти си Пътеследващия тук. Пуританската свенливост е част от твоята вяра, не от моята. Чела съм за Келсайър. Като се има предвид онова, което научих, не вярвам да го вълнува дали…
Уакс разкопча дървените копчета на панталона си. Стерис се изчерви, преди да се обърне и най-после да застане с гръб към него. Миг по-късно проговори пак, макар че звучеше леко смутена.
— Е, поне се съгласи на церемония, както си му е редът.
Уакс се усмихна, настани се на стола по бельо и позволи на Дрютън да го обръсне набързо. Стерис остана на мястото си, заслушана. Най-накрая, докато Дрютън бършеше пяната от лицето на Уакс, попита:
— У теб ли са медальоните?
— Дадох ги на Уейн.
— Какво си направил?!
— Нали искаше да има един-два инцидента по време на сватбата? — каза Уакс, като се изправи, взе новия чифт панталони от ръцете на Дрютън и ги обу.
Откакто се върна от Дивите земи, не беше носил бяло особено често. Там бе по-трудно да се поддържаш чист, поради което не си заслужаваше да се носи.
— Предположих, че това ще е добър вариант — добави.
— Исках предварително планирани инциденти, лорд Уаксилий — отвърна тя рязко. — Не са повод за безпокойство, ако сме запознати, подготвени и в състояние да ги контролираме. В случая на Уейн, обаче, не отговаряме на тези определения, не мислиш ли?
Уакс се закопча, а Дрютън свали ризата му от близката закачалка. В мига, в който чу шумоленето, Стерис се обърна моментално — все още със скръстени ръце, без да дава вид, че се е случило каквото и да било, камо ли да е била притеснена.
— Радвам се, че помолих да направят копия.
— Направила си копия от брачните ни медальони?
— Да — отговори тя, и прехапа устна за миг. — По шест от всеки.
— По шест?
— Останалите четири не пристигнаха навреме.
Уакс се ухили, дозакопча ризата си и даде на прислужника да се оправя с ръкавелите.
— Няма друга като теб, Стерис.
— Технически погледнато, същото се отнася и за Уейн — както и за Поквара, ако става въпрос. Ако се замисли човек малко повече, това не е особено голям комплимент.
Уакс си сложи тирантите и остави Дрютън да се суети около яката му.
— Не разбирам, Стерис — каза, застанал неподвижно, докато прислужникът работеше. — Подготвяш се така старателно за момента, в който нещата ще се объркат — сякаш знаеш и очакваш, че животът е непредсказуем.
— Е, и?
— Е, животът е непредсказуем. Значи единственото, което може да стане, ако се подготвяш за злополуките, е нещо друго да се обърка.
— Доста черногледа философия.
— Така се отразява животът в Дивите земи.
Той я изгледа как стои със скръстени ръце, великолепна в бялата си рокля, и потупва по лявата си ръка с показалеца на дясната.
— Просто… се чувствам по-добре, ако се постарая — обясни тя най-после. — Някак си, ако всичко се обърка, така поне ще знам, че съм опитала. Намираш ли логика в това?