— Не — отвърна Уакс.
— Но…
— Не.
Уакс дръпна Стерис за ръката, блъсна вратата и излезе, като подмина Мараси и остави кандрата зад гърба си. Бяха изминали шест месеца, откакто тези създания го бяха използвали, изиграли и излъгали. И какъв беше резултатът? Една мъртва жена в ръцете му.
Копелета.
— Това наистина ли беше един от Безликите безсмъртни? — попита Стерис, като погледна назад през рамо.
— Да, и по очевидни причини не искам да имам нищо общо с тях.
— Мир — каза тя, като го хвана за ръката. — Искаш ли да те оставя насаме за момент?
— Не.
— Сигурен ли си?
Уакс спря на място. Тя зачака, а той си пое дъх, издиша бавно и пропъди от ума си онзи ужасен, ужасен момент, в който беше коленичил на един мост сам, с тялото на Леси в ръце. Жена, която бе осъзнал, че всъщност никога не е познавал.
— Добре съм — каза той през стиснати зъби. — Но Бог трябваше да знае, че не бива да идва при мен. Особено не днес.
— Животът ти… определено е необичаен, лорд Уаксилий.
— Зная — каза той и отново пое напред. Двамата се изправиха пред последната врата преди купола. — Готова ли си?
— Да, благодаря.
Очите ѝ… насълзени ли бяха? Това беше израз на емоция, какъвто не беше виждал у нея досега.
— А ти добре ли си? — попита я.
— Да — отговори тя. — Прощавай. Просто е… по-прекрасно, отколкото си го бях представяла.
Двамата отвориха вратите, зад които се разкри блестящият купол. Слънчевата светлина струеше през него към тълпата, която ги очакваше вътре. Познати. Далечни роднини. Шивачки и работници в ковачниците на къщата му. Уакс потърси с очи Уейн, и остана изненадан, когато не го откри — въпреки бележката. Той беше единственият истински близък човек, когото Уакс имаше.
Пепелните девойки се завтекоха пред тях, като разпръскваха малки шепи пепел по застлания с килим коридор, който обикаляше по вътрешния коридор на купола като пръстен. Уакс и Стерис закрачиха напред тържествено под погледа на присъстващите. На церемониите на Оцеленците не звучеше музика, но имаше няколко малки клади със зелени листа, от които се виеха струйки дим — те символизираха мъглите.
„Димът се издига, а пепелта пада“, помисли си той, като си спомни думите на един свещеник отпреди години, когато беше още малък и бе присъствал на оцеленски церемонии. Описаха пълен кръг около гостите. Поне родата на Стерис беше отчела солидно присъствие, включително и баща ѝ. Червендалестият мъж вдигна отривисто юмрук за поздрав, докато го подминаваха.
Уакс се улови, че се усмихва. Това беше искала Леси. Бяха се шегували отново и отново със своя простичък обред на Пътеследващи, който беше завършил на гърба на кон — беше им се наложило да избягат от банда разбойници. Тя все го закачаше, че някой ден ще го накара да се венчаят, както си му е редът.
Блестящи кристални украси. Притихнала тълпа. Шумолене на стъпки по посипания тук-там с пепел килим. Той се усмихна по-широко и се обърна настрани.
Но, разбира се, до него вървеше друга жена.
Почти залитна. „Глупак такъв“, помисли си. „Съвземи се.“ Този ден беше важен за Стерис; най-малкото, което можеше да направи, беше да не го провали. Или поне не и по начин, който тя не очакваше. Каквото и да значеше това.
За съжаление, докато изминаваха останалото разстояние по пръстена, неприятното чувство се увеличи. Усети, че му се гади. Изпоти се. Чувстваше се като болен — така, както се беше чувствал малкото пъти, когато се беше видял принуден да избяга от някой убиец и да остави невинни хора на произвола на съдбата.
Всичко това го принуждаваше най-после да се изправи очи в очи с една трудна истина. Не беше готов. И това не се дължеше на Стерис, нито на обстановката. Просто не беше готов за това.
Този брак означаваше да се откаже от Леси.
Но нямаше избор и трябваше да прояви воля. Стисна зъби и пристъпи редом със Стерис на подиума, където свещеникът ги чакаше, застанал между два пиедестала с кристални вази, пълни с маревилски цветя. Церемонията бе вдъхновена от вярванията на древните ларстианци и от „Възраждането на вярата“ на Хармония — том от „Словата на основателите“.
Свещеникът заговори, но Уакс не можеше да го чуе. Беше обхванат от вцепенение, стиснал челюсти, вперил очи право напред, стегнал мускули. Бяха открили свещеник, станал жертва на убийство, в същата тази църква. Убит от Леси, която беше полудяла. Не бяха ли могли да направят нещо за нея, вместо да го пратят на лов? Не можаха ли да му кажат?