Едуорн се обърна и погледна право натам, където се беше скрил племенникът му.
Уакс вдигна глава.
— Би си струвало.
Още носеше пушката си, но се съмняваше, че му е останала сила да я използва. Вместо това коленичи и протегна окървавена длан, в която стискаше един куршум.
— Да проверим ли колко те бива, чичо?
Дуел. Може би щеше да спечели, ако го предизвикаше на дуел.
Едуорн го изгледа за момент, после поклати глава.
— Не, не мисля.
После стъпи на плочката на механизма и задейства капана.
Телсин подкара Мараси и останалите извън храма. Щом излязоха, протегна ръка към китката на Мараси и откъсна медальона, привързан там.
Мараси си пое рязко дъх и се вкопчи в чантата си, когато студът я нападна като ято насекоми и загриза ожесточено по всеки сантиметър гола кожа. Роклята ѝ внезапно ѝ се стори като непотребен, тънък парцал. Все едно изобщо не беше облечена. Телсин направи същото със Стерис, и накрая протегна пръсти към ръката на Алик.
— Моля те — намеси се Мараси. — Той…
Телсин хвана медальона. Алик се опита да се отдръпне, но един от стражите го удари през лицето, като спука маската му и го накара да се строполи на заснежените камъни. Стражът се пресегна и откъсна медальона му. Алик изсъска от болка и се сви на студената земя.
Полето пред храма кипеше от оживена дейност. Брезентът на палатките плющеше на вятъра, а хората на Телсин обикаляха насам-натам около летящия кораб на Ловците. Група мъже с маски бяха отведени насила през полето към една особено просторна палатка. Значи другарите на Алик още бяха живи.
Мъж, облякъл червена униформа под дебелото си палто, се изкачи по стълбите.
— Мадам Закономерност — обърна се той към Телсин, когато стигна до върха, — смятаме, че открихме местоположението на оръжието.
— Оковите? — попита Мараси.
Телсин я изгледа развеселено.
— Оковите бяха просто вероятност. Много обещаваща и любопитна, да, и не отричам разочарованието си. Айрич ще остане особено недоволен, когато разбере. Но не дойдохме заради тях.
„Въздушният кораб“, даде си сметка Мараси и се обърна към него. „С бомбата, предназначена да унищожи храма.“
Бомба, която така и не беше използвана. Около големия кораб обикаляха мнозина от хората на Телсин и явно го проучваха. Заради него бяха дошли Костюма и останалите.
Мараси направи крачка напред, но един от пазачите я хвана, а друг бръкна в чантата ѝ, за да провери дали не носи нещо опасно. Трети изби тефтера на Стерис от ръцете ѝ и се захвана да я претърсва, без да се церемони излишно.
— Въпреки суровия климат, корабът е в добро състояние, Закономерност — съобщи войникът на Телсин, докато Мараси наблюдаваше безпомощно. — За разлика от другия, не е корабокруширал.
— Отлично — каза Телсин. — Да видим дали в него е останало нещо от метала-гориво.
Запъти се надолу по стълбите, защитавана от лютия студ благодарение на медальона на китката си. В сравнение с мъжете в пълна зимна униформа, тя приличаше на безплътен дух с изящната си, въздушна рокля. Спря посред път, поколеба се за миг и се обърна към Мараси и останалите.
— Претърсете ги внимателно — заповяда тя на мъжете. — Долових малко количество метал у по-възрастната, но вече не го усещам. Тефтерът ѝ трябва да има метални скоби в подвързията. Не вярвам, че имат алуминиеви оръжия — като се изключи пистолета, който носеше Уаксилий. Така или иначе, не ги изпускайте от очи. Те са застраховката ни срещу ниския — който още е някъде тук.
Таванът пропадна върху тях.
Уакс изкрещя и се хвърли към пиедестала с двете гривни. Костюма предприе нещо различно — Тласна се от тях и отскочи назад, далеч от падащите парчета.
Камъните се стовариха върху Уакс като свирепи юмруци и го притиснаха към земята. Усети как костите му изхрущяват. Той се опита да си поеме дъх дрезгаво, но дробовете му се напълниха с прах.
Разбра колко тежко е положението, когато болката отшумя. Докато прашинките бавно се слягаха, установи, че не може да движи тялото си изобщо. Чувстваше как някаква тежест притиска гърба му, докато лежеше, извърнал глава на една страна. Една от дланите му беше увиснала пред очите му; пръстите ѝ бяха смазани. Не ги усещаше. Не усещаше нищо. Само лицето си. Достатъчно, за да усети сълзите на болка и срам, които се стичаха по бузите му.
„Стомана.“ Опита се да разпали.
Усети я съвсем мъничко — топлина, която се превърна в единственото нещо, което можеше да усети.