Воля. Нямаше да побегне. Нямаше да се прояви като страхливец.
Хвана Стерис за ръцете, но не можеше да се насили да я погледне. Вместо това вдигна глава и насочи очи към небето през стъкления купол. По-голямата му част беше скрита от високите сгради. Небостъргачи от двете страни. Прозорците проблясваха на утринното слънце. Водонапорната кула определено пречеше на гледката, макар че се премести…
Премести?
Уакс се втренчи ужасено в огромния метален цилиндър, чиито крака се извиха, сякаш искаха да коленичат, и наклониха товара си опасно на едната страна. Покривът се плъзна настрана и падна, а тонове вода се изляха изпод него като огромна вълна.
Той дръпна Стерис към себе си, обви ръка здраво около кръста ѝ, откъсна второто копче на жилетката си и го пусна. После се Тласна от това единствено парченце метал, двамата полетяха нагоре, далеч от подиума, а свещеникът нададе изненадан вик.
Водата се стовари върху купола, който потрепери, все още цял, за частица от секундата. После пантите на едната му част поддадоха и тя се срути навътре, последвана от вълните вода.
2.
— Сигурен ли сте, че сте добре, милорд? — попита Уакс, като помогна на лорд Драпен, генералът на констаблите в Шести откант, да слезе по стълбите на каретата си. Около тях се преплитаха тънки вадички вода и се вливаха в малката рекичка, която се бе образувала покрай канавките.
— Най-хубавият ми пистолет е съсипан, нали разбирате — каза Драпен. — Ще трябва да го пратя да го почистят и смажат наново!
— Пратете ми сметката, милорд — каза Уакс, без да изтъква факта, че един хубав пистолет надали би бил съсипан от малко — е, или от много — вода.
Изпрати застаряващия господин до коларя му — с когото си размениха примирени погледи, — след което се обърна и се изкачи обратно по стълбите към църквата. Килимът джвакаше тихичко на всяка стъпка. А може и да бяха обувките му.
Подмина свещеника, който тъкмо се разправяше с един застрахователен специалист от къща Ерикел — беше дошъл да направи оглед на щетите, преди църквата да изиска изплащането на обезщетението си, — и влезе в главната зала. Единствената част от купола, която се беше отворила, все още висеше на пантите си, а небето все още беше почти скрито от наклонената на една страна водонапорна кула, чиито крака все пак ѝ бяха попречили да се катурне напълно.
Уакс си проправи път между преобърнатите скамейки, разпръснатите венчелистчета от маревилски цветя и най-различни парчетии. От всичко продължаваше да капе вода — единственият звук в залата, освен отекващото ехо от гласа на свещеника. Уакс си проправи път през локвите към подиума. Стерис седеше на ръба с мокра рокля, обвита около тялото ѝ, и кичурчета коса, измъкнали се от плитките и прилепнали отстрани на лицето. Беше скръстила ръце на коленете си, втренчена в пода.
Уакс седна до нея.
— Е, следващия път, когато върху главите ни се изсипе потоп, ще се опитам да си спомня, че да скочиш нагоре е лоша идея — каза той, извади кърпичката си от джоба и я изстиска.
— Опита се да ни насочиш и назад. Просто не беше достатъчно бързо, лорд Уаксилий.
Той изръмжа.
— Изглежда става дума за случайна злополука. А ако все пак е бил опит за покушение… значи е бил много нескопосан. В кулата е нямало толкова вода, че да стане истински опасно. Най-сериозно е пострадал лорд Стеминг, който явно е паднал и си е ударил главата, докато се е опитвал да се измъкне от мястото си.
— Значи е било случайно произшествие — каза Стерис и се отпусна назад на подиума, а килимът изджвака тихо.
— Съжалявам.
— Не си виновен ти — въздъхна тя. — Не се ли питаш понякога дали космирът не те е взел на мушка, лорд Уаксилий?
— Космирът? Хармония ли имаш предвид?
— Не, не Той — обясни Стерис. — Просто случайността, която хвърля космическите зарове — и всеки път, когато съм около теб, винаги се падат само единици.
Тя затвори очи и добави:
— Естествено, че сватбата ще се провали. Няколко тона вода, които да нахлуят през тавана? Как можах да не го предвидя? Толкова невероятно абсурдно е, че просто трябваше да се случи. Поне този път не убиха свещеника.
— Стерис — положи Уакс дланта си на ръката ѝ. — Ще оправим нещата. Всичко ще е наред.
Тя отвори очи и го погледна.
— Благодаря, лорд Уаксилий.
— За какво, по-точно? — попита той.
— Задето си така мил. Задето си готов да се подложиш на… ами, мен. Зная, че това не е особено приятна мисъл.