Не оставаше много. Демоните без маски явно разбираха това; бяха оставили един-единствен пазач пред палатката им. Вероятно щяха да успеят да се измъкнат от противоположната ѝ страна. Но към какво щяха да се насочат? Към смърт навън, сред ветровете, вместо тук, на закрито?
„Как оцеляват хората без маски?“, запита се тя. Трябва наистина да бяха демони, родени от самия лед и мраз, за да устоят на такъв студ.
Джордис коленичи до Петрин — главната отговорничка за двигателя и най-възрастната от екипажа. Как беше успяла да оцелее толкова дълго? В никакъв случай не можеше да се нарече немощна, но трябва вече да беше прехвърлила шестото си десетилетие. Петрин вдигна длан и стисна Джордис за ръката — и макар че сбръчканите ѝ очи бяха засенчени от маската, Джордис нямаше нужда от жестове или изражения, за да усети чувствата ѝ.
— Ще ги нападнем ли? — попита Петрин.
— С каква цел?
— Така ще ни убият техните оръжия, а не студът.
Мъдри думи. Може би наистина…
Някъде извън палатката се чу тежко тупване. За собствена изненада, Джордис успя да се изправи на крака, но другите останаха сгушени по местата си. В предната част на палатката изведнъж зейна дупка, а пред нея се появи мъж с позната — макар и счупена — маска на лицето.
Невъзможно. Дали снежната треска не беше поразила и нея?
Мъжът вдигна маската си и под нея се показа брадато, но младо лице.
— Съжалявам, че нахлувам неканен — каза Алик. — Но нося дарове, в съответствие с традициите, които повелява подобна постъпка, да?
И вдигна облечения си в ръкавица юмрук, в който стискаше връзките на множество медальони.
Джордис премести поглед от медальоните към младия Алик, после — обратно към тях. За разлика от всеки друг път, сега изобщо не я беше грижа, че си позволява да вдига маската си така свободно. Приближи се към него с олюляване и грабна един от медальоните, все още неспособна да повярва на очите си.
Великолепната топлина я обля като изгрев отвътре. Въздъхна от облекчение, а умът ѝ се проясни. Това наистина беше той.
— Как? — прошепна тя.
— Сприятелих се с някои от демоните — обяви Алик.
Махна с ръка настрани и една непозната жена наполовина влезе и наполовина падна в палатката, облечена в дълга рокля, подобна на онези, които се носеха тук. Носеше цял наръч пушки.
Каза нещо на своя си език, пусна пушките на пода и отупа ръце.
— Мисля, че иска да започнем да стреляме по другите — каза Алик, докато Джордис бързаше да раздаде останалите медальони от ръката му на най-зле пострадалите от хората си. — И лично аз ще последвам заръката ѝ с удоволствие.
Петрин се зае да доразпредели последните медальони, а Джордис хвана една от пушките. Макар че топлината беше прекрасна, още се чувстваше отслабнала и не ѝ се искаше да поглежда в ботушите си, защото можеше да се окаже, че някой от пръстите ѝ е измръзнал до такава степен, че да не може да бъде спасен.
— Не съм сигурна, че ще сме в състояние да се сражаваме кой знае колко добре.
— Все пак е по-добре, отколкото да не се сражаваме въобще, да, капитане? — попита Алик.
— Така е — призна Джордис и направи жест в знак на уважение, като докосна дясното си рамо с лява ръка, а после пипна с нея и китката си. — Справи се добре. Почти ти прощавам ужасните стъпки по време на танца.
После се обърна към Петрин и добави:
— Въоръжи мъжете и жените с тези оръжия. Да убием колкото можем повече от демоните.
Уакс проби тавана на храма и се стрелна нагоре в изблик на мощ и аломантия. Завъртя се над постройката, а камъните, които се бяха разлетели около него, изсвистяха надолу, следвани от дири мъгла. На доскоро тихата равнина под него избухна оглушителна престрелка, но хората явно не се целеха в него.
Над хората долу се носеше летящ кораб, а вентилаторите му бучаха мощно на двата му понтона. Гледката беше внушителна, но корабът явно не беше лесноподвижен. Движеше се с бавната, протяжна скорост на нещо много голямо и много тежко — независимо от олекотяващите медальони.
Уакс се изкуши да смачка кораба. Да Тласне пироните, да разкъса целия корпус сред буря от разрушение и да запрати Костюма и сестра си, предателката, на замръзналото поле долу. Почти го направи. Но… Поквара. Той не беше екзекутор. Беше човек на закона. По-скоро беше готов да умре, отколкото да изневери на тази истина.