— Благодарим ви за помощта — каза Джордис с глас, в който се долавяше същият акцент като у Алик. — Но признателността ни не е основание да пренебрегваме кражбата. Очакваме собствеността ни да бъде върната.
— Не виждам ваша собственост тук — отвърна Уаксилий хладно. — Само артефакт, който ние приземихме. Е, той и въздушният ми кораб.
— Вашият… — заекна Джордис и пристъпи напред. — Откакто се разбихме на ваша територия, по-голямата част от екипажа ми беше затворена, измъчвана и избита. Явно сте в настроение за война, аломанте.
Покварата да го тръшне макар. Мараси се надяваше, че Джордис ще споделя дълбоката почит, която Алик питаеше към Уаксилий. Повечето от хората ѝ действително изглеждаха уплашени от присъствието му, но капитанът явно нямаше намерение да отстъпва.
— Ако наистина ще започваме война, не мисля, че начинът да спася народа си би бил да оставя ценно оръжие във ваши ръце — каза Уаксилий. — Не мога да върна назад онова, което Костюма и хората му са направили с вас — те са престъпници и онова, което сториха, е отвратително. Ще се погрижа да получат справедливо наказание.
— И все пак крадете от нас.
— Отричате ли, че този храм беше празен, когато пристигнахме? — попита Уаксилий. — Отричате ли, че този кораб е бил построен от народ, различен от вашия? Не мога да ви открадна онова, което никога не е било ваше, капитане. Като техен откривател, именно аз притежавам правата върху тази реликва и кораба. Можете да…
Мараси се готвеше да пристъпи между тях, но се изненада, когато Стерис я изпревари и прекъсна Уакс:
— Лорд Уаксилий, смятам, че би било разумно от наша страна да им позволим да вземат кораба.
— Какво? За нищо на света няма да…
— Уаксилий — каза тя тихо. — Те са уморени, нещастни и страшно далеч от дома си. Как иначе мислиш, че ще могат да се завърнат при близките си? Справедливо ли е това?
Той присви устни.
— Един от тези кораби вече е у Котерията, която го проучва, Стерис.
— Тогава — обърна се Стерис към Джордис, — ще ги помолим да върнат щедрия ни жест, като се отворят за търговски взаимоотношения с нас. Подозирам, че ще успеем да купим кораби от тях по-бързо, отколкото Котерията ще успее да си построи собствени.
Мараси кимна. „Никак не беше зле, Стерис.“
— Ако се съгласят да ни продадат — каза Уаксилий.
— Мисля, че ще се съгласят — погледна Стерис към Джордис. — Защото добрият капитан ще ги убеди в това, че достъпът до нашите аломанти си струва да се откажат от технологическия си монопол.
— Така е — пристъпи Мараси до останалите, а Алик я последва. — Ние сме рядкост сред народа ви, нали?
— „Ние“ ли? — попита Алик, а капитанът се обърна към нея.
— Аз също съм аломант — обясни тя развеселено. — Не ме ли видя как задействах кубчето, когато бяхме в склада?
— Бях… малко разсеян… — отговори Алик зашеметено. — О, майчице. Ъ-ъ… Ваше Величие.
Мараси въздъхна и се обърна към Джордис.
— Не мога да ви обещая нищо — каза капитанът на Стерис неохотно. — Малвишците са само един народ от много. Друг от народите в страната ни би могъл да ви сметне за слаби и да реши да ви нападне.
— Тогава би било предвидливо от ваша страна да ги уведомите, че Оковите на скръбта са тук и са готови да накажат всекиго, който ни нападне — каза Стерис.
Джордис изсъска. Мараси не можеше да види лицето ѝ зад маската, но рязкото махване на ръката ѝ явно не беше израз на задоволство.
— Невъзможно. Давате ми по-малкото съкровище, за да отвлечете вниманието ми от по-ценното, аха? Няма да ви отстъпим оръжието на Суверена.
— Не го отстъпвате на нас — обясни Стерис и погледна към МеЛаан, която наблюдаваше, все още скръстила ръце. — Алик. Твоят народ разказва истории за създанията като нея, нали?
— Кажи на останалите — обърна се Мараси към Алик. — Моля те.
Той махна медальона си и се впусна в оживени обяснения на собствения си език, като размахваше ръце и сочеше МеЛаан. Тя повдигна едната си вежда, после направи кожата си прозрачна и разкри скелета под нея — изпочупен и напукан на толкова места, че Мараси се стъписа. Как успяваше изобщо да стои права?
Капитанът изслуша Алик и огледа МеЛаан внимателно.
— Ще дадем Оковите на безсмъртните кандра — каза Стерис. — Те са мъдри и безпристрастни и са натоварени със задачата да закрилят всички хора. Ще обещаят да не допускат да използваме Оковите, освен ако не бъдем нападнати от вашите събратя.