Нямаше как да преценят какво мисли капитан Джордис под непроницаемата маска. Когато заговори, направи няколко отсечени жеста — но те можеха да бъдат изимитирани много по-лесно, отколкото някое фалшиво изражение на лицето. Що за общество беше онова, в което всички криеха истинските си чувства зад маска и показваха само строго отмерени реакции?
— Доста неприятно за мен споразумение — каза Джордис най-после. — Означава, че ще трябва да се върна при народа си сразена. Половината ми екипаж е мъртъв, а корабът ни е разменен срещу десетки години по-стар такъв.
— Наистина — съгласи се Стерис, застанала до Уаксилий, който просто се извисяваше застрашително, скръстил ръце. Имаше ненадминат талант за това. — Но, капитане, вие ще се върнете с нещо по-ценно от стара реликва или дори катастрофиралия ви кораб. Ще се снабдите с търговски партньори в страна, която гъмжи от Металородени. Споменахме ли, че лорд Уаксилий заема важен пост в правителството ни? Че има значително влияние върху решенията, свързани с търговията, данъците и митническите тарифи? Онези от вас, които успеят да си осигурят изгодни сделки с нас, биха натрупали цяло състояние.
Джордис ги изгледа, скръсти ръце и се обърна лице в лице срещу Уакс.
— И все пак е неприятно.
Беше много по-ниска, но някак си също успяваше да се извиси доста успешно. Всъщност, Мараси остана с впечатлението, че ѝ се иска направо да им се развика — да ги нападне, да си отмъсти за онова, което е било сторено с нея и хората ѝ. Всичко, освен това да сключва мирни търговски сделки.
Може би някои чувства бяха прекалено силни, за да успее да ги прикрие дори маската.
В крайна сметка, тя кимна.
— Добре тогава. Така да бъде. Но няма да си тръгна без начално споразумение — писмено засвидетелстване на намеренията ви, ако не друго.
Мараси въздъхна облекчено и кимна на Стерис одобрително. И все пак не пропусна да забележи скованата стойка на Джордис, когато двамата с Уаксилий си стиснаха ръцете. Басейнът не си беше спечелил нови приятели днес. Надяваше се, че бяха успели да замажат положението така, че поне да не си създадат нови врагове.
— Имам още една молба — каза Уаксилий.
— Каква? — попита Джордис подозрително.
— Нищо особено ужасяващо или скъпо — успокои я Уаксилий. — Направо казано, искаме просто да ни вземете и да ни оставите на едно място.
За щастие, южняците се съгласиха. Не им се искаше особено да отлетят с трюм, пълен с вражески войници, чак до държавата си. На Уакс му се наложи да им обясни пределно ясно, че няма да им позволи да задържат самия Костюм, и капитанът отстъпи почти без да спори. Явно разбираше, че имаше най-голям шанс виновниците за всичко, сполетяло екипажа ѝ, да си получат заслуженото, ако дадеше на Уакс възможността да проведе обстойно разследване на случая.
Уакс премълча за роднинската си връзка с Костюма.
Докато малвишците се приготвяха за пътуването, Уакс стоеше пред статуята на Лорд-Владетеля с онзи единствен клин в едното око. Беше проверил колана, и се беше оказал алуминиев. Без заряд. Ако някога бяха съществували две гривни, явно бяха обединени във върха на копието.
Мараси мина покрай него.
— Отивам да проверя дали не сме забравили нещо в малкото корабче.
Уакс кимна. „Притежавах мощта ти“, обърна се той наум към статията, „ако ще и само за миг. Поквара… Мисля, че разбирам.“
Беше дал Оковите на МеЛаан, а тя ги беше погълнала в плътта си. Радваше се, че няма достъп до тях. Силата им беше твърде необятна.
Вдигна пръст в знак за сбогом към Лорд-Владетеля и изтича след Мараси.
— На Арадел и Сената никак няма да им допадне тази сделка — отбеляза, когато я настигна. — Особено онази част, според която трябва да се откажем от Оковите.
— Знам — каза Мараси.
— Нямам нищо против — стига да имам възможността да му обясня, че идеята не е била моя.
Тя го стрелна с поглед.
— Не изглеждаш особено съкрушен от факта, че се лишаваш от Оковите.
— Не съм — призна той. — Честно казано, те ме тревожеха. Запасите им са вече почти изцедени, но вероятно бихме могли да ги презаредим. Мощта, която дават на носителя, обаче, е нещо…
— … великолепно и смазващо едновременно? — довърши вместо него Мараси. — Опасни заради онова, което би могло да се случи, ако попаднат в грешните ръце, и все пак някак още по-опасни в твоите собствени?
— Да.
В този миг, брулени от вятъра, те споделиха нещо. Нещо, до което се бяха докоснали, и което — надяваха се — щеше да остане известно само на тях.