Обърнаха се едновременно, без да кажат и дума, и потърсиха с очи малкото корабче. Джордис щеше да пожелае да го върне обратно на кораба, но преди това Уакс трябваше да види един труп. Не обвиняваше Уейн за онова, което беше направил с Телсин. Да, да я отведат в Елъндел за справедлив процес — и разпит — щеше да бъде по-добре. И да, беше осъзнал, че предпочита той да беше натиснал спусъка. Хармония се беше оказал прав за това.
Но, така или иначе, вече се бяха погрижили за Телсин. Това означаваше…
Кръв по снега.
Нито следа от корабчето.
И още по-важно — нито следа от труп.
Мараси замръзна на място, докато крачеха, но Уакс продължи и се приближи към празния участък на заснежената земя. Беше им се изплъзнала отново. Установи, че не е изненадан — но пък беше впечатлен. Беше успяла да излети с корабчето и да избяга с него посред хаоса на битката.
„Уейн трябваше да се досети, че е могла да се излекува“, помисли си Уакс и коленичи да огледа по-добре зловещата пътека на капките кръв, които сякаш очертаваха тяло върху снега.
— Значи още не сме приключили — обади се Мараси.
Уакс прокара пръсти по вече замръзналите кървави пръски. Беше прекарал последните осемнадесет месеца в опити да спаси тази жена. А когато най-сетне беше успял, тя го беше убила.
— Не сме приключили — отговори. — Но в известен смисъл, така е по-добре.
— Защото сестра ти не е мъртва?
Той се обърна към Мараси. Струваше му се, че въпреки дългите часове, прекарани на това ледовито място, студът едва сега е успял да проникне в него.
— Не — каза. — Защото сега имам някого, когото да преследвам.
31.
— Уакс, трябва да видиш това!
Уакс отметна глава назад. Изглеждаше изтощен. Койките не бяха особено удобни, но корабът поне летеше плавно, без трусове. Беше доста по-приятно от малкото корабче, което сякаш можеше да се забие с носа напред в някоя от близките планини при един малко по-силен повей на вятъра.
Уейн се беше надвесил наполовина извън широкия прозорец на стаята.
— Прозорецът може да се отваря? — попита Уакс изненадано.
— Всички могат — обясни Уейн, — стига да буташ достатъчно силно. Погледни. Наистина трябва да видиш това.
Уакс въздъхна, покатери се до него и на свой ред се надвеси от прозореца. Елъндел се простираше под тях като безбрежен океан от светлинки.
— Като реки от огън — промърмори Уейн. — Виж как светлините следват определен модел. В по-богатите квартали са повече. Улиците могат да се проследят като ленти. Красота.
Уакс изръмжа.
— Само толкова ли ще кажеш, приятелю?
— Уейн, аз виждам това на практика всяка вечер.
— Е, това вече не е никак честно. Би трябвало да те е срам.
— Задето съм Монетомет?
— Задето играеш живота с нечестно предимство, Уакс.
— Ами ако вместо това просто бъда признателен?
— И така става, предполагам.
Уакс се отпусна на койката си, свали ботушите си и развърза връзките им. Тялото му го болеше така, сякаш го бяха били до несвяст. Искаше му се да можеше да обвини за това напрежението от последните няколко дни, но след като беше докоснал Оковите на скръбта, се беше излекувал от дотогавашните рани и изтощение напълно.
Това означаваше, че сегашните му болки се дължат само на обстоятелството, че е спал няколко часа в тази койка. Поквара. Наистина остаряваше. След като обмисли това малко по-подробно, обаче, почувства, че смъртността вече не го плашеше така, както някога.
— Трябва да идем на мостика — предложи той и се изправи.
Беше изминал цял ден, откакто бяха напуснали планините. Бяха кацнали в един град, за да изпратят съобщение по телеграфа по настояване на Уакс, а после бяха изчакали следващата нощ, за да поемат по остатъка от пътя. Нямаше никакво намерение да допусне гигантски, летящ боен кораб в близост до града, без поне да даде предварително предупреждение.
Джордис се беше показала достатъчно сговорчива, след като ѝ беше обещал да ѝ се отплати за тази услуга в провизии за пътешествието им обратно до дома. Уакс знаеше, че капитанът тревожи Мараси, но той беше погледнал в очите зад маската на жената. Тя беше войник, убиец — независимо от твърденията ѝ, че е капитан на прост търговски кораб.
Тя знаеше. Уакс вече бе държал Оковите в ръце. Имал беше възможността да се отърве от малвишците и да си присвои кораба им, без никакви усилия. Но вместо това се беше съгласил на компромиса, който Стерис предложи. Независимо от резките ѝ думи, Джордис съзнаваше, че е по-облагодетелствана от сделката, отколкото би могло да се очаква.