Той сви рамене.
— Стерис, мисля, че всички ние сме такива. Водени от едно на друго място от дълга, обществото или самия Бог. Струва ми се, че дори в собствения си живот сме просто пътници. Но от време на време, действително ни се налага да направим избор. Истински избор. Може да сме лишени от възможността да изберем какво ще ни се случи или къде ще се озовем, но можем да се насочим в определена посока.
Той стисна ръката ѝ и добави:
— Ти се насочи към мен.
— Е — усмихна му се тя, — човек обикновено е в най-голяма безопасност, именно когато е около теб…
Той погали лицето ѝ с ръка — загрубяла, покрита с мазоли. „Ново приключение.“
В края на краищата, един от членовете на екипажа дойде да ги потърси, и Уакс неохотно се изправи и помогна на Стерис да стане. После се запътиха, хванати под ръка, през коридорите на кораба към мостика, където ги чакаха останалите.
Когато пристигна там, Уакс успя да усети вълнението, което Уейн беше изпитал при гледката на града. От панорамния изглед на мостика, нощният град наистина беше разкошен. „Ще се превърне ли тази гледка в нещо обикновено някой ден?“, запита се Уакс, докато Стерис стискаше силно дланта му, широко усмихната при вида на града. Технологията на летящите кораби беше нова, но не бяха изминали много години, откакто беше видял първия автомобил на пътя.
Мараси насочваше капитан Джордис през града. Уакс не успя да разчете нищо по позата на капитана или екипажа ѝ. Бяха ли впечатлени от размерите на града или височината на небостъргачите? Или тези неща бяха нещо обикновено на юг?
Приближиха се към кулата Алстрьом и Уакс си представи какво щяха да пишат за това в утрешните вестници. Чудесно. Мразеше потайностите; предпочиташе жителите на Елъндел да узнаят до последния, че светът току-що е станал едно много по-обширно място.
Кулата Алстрьом, в чиято собственост Уакс имаше дял, беше с плосък покрив. Капитанът го беше уверил, че може да приземи кораба „дори върху гвоздей, ако главичката му е достатъчно гладка“. Оказа се, че не е преувеличила, и корабът кацна успешно на кулата.
— Сигурни ли сте, че не искате да останете? — обърна се Мараси към Джордис. — Да разгледате града, да видите какви сме всъщност?
— Не. Благодаря ви.
Думите ѝ му прозвучаха насилено. Но можеше ли да бъде сигурен в това, като се имаше предвид странния акцент, който обагряше речта ѝ?
— Ще приемем предложените от вас провизии и ще потеглим тази нощ.
Време беше за слизане. Уакс и Стерис поведоха през коридорите, следвани от останалите.
— Чувствам се така, сякаш цялото това преживяване е било просто сън — прошепна Стерис. — Трябва да запиша всичко възможно най-бързо, преди спомените ми да са избледнели.
Уакс си спомни срещата си с Хармония и кимна.
Стигнаха до мястото, където коридорът се разклоняваше, а един от панелите на стената можеше да се отваря. От него сега се спускаше дълъг мост, който водеше към покрива. Уакс успя да различи долу няколко фигури, извили шии нагоре към кораба. Губернатор Арадел беше дошъл лично.
— О, Могъщи — обърна се към него Алик. — Нека винаги знаеш къде е следващото ти огнище.
— И ти, Алик.
— О, аз знам — ухили се той широко. — Защото моето следващо огнище е у дома, аха?
Той се обърна към Мараси, пресегна се и си свали маската — счупената, която беше закрепил с лепило. Поднесе я към нея с две ръце, с което предизвика няколко изумени ахвания.
— Моля — каза той.
Произнесе думата с по-тежък акцент, отколкото преди.
Джордис, която не беше вдигнала маската си пред Уакс, видимо се скова от неудобство, когато видя жеста му. Мараси се поколеба за миг, но прие маската.
— Благодаря.
— Аз благодаря, госпожице Мараси — каза Алик. — За целия си живот.
Взе плоската маска без резба или украшения, окачена на кръста му и си я сложи с помощта на кожения ѝ ремък. Представляваше просто извито парче дърво с дупки за очите.
— Нямам търпение да се завърна у дома, но следващото ми огнище може би ще бъде тук. Възнамерявам да се възползвам от поканата да посетя този град.
— Стига само да донесеш още шоко, можеш да дойдеш, когато пожелаеш — отговори Мараси.
Уакс се усмихна и петимата връчиха медальоните си за тегло обратно на капитана — обичай, за който вече им бяха обяснили. Джордис вече беше подарила на Уакс по един от всеки вид — за топлина и превод. Уейн сигурно беше откраднал още един комплект — макар че Уакс смяташе да изчака, докато слязат от кораба, за да го попита.