Заслиза пръв надолу по мостчето, повел Стерис, която го беше хванала под ръка.
— Сериозно ти казвам, Уаксилий — каза Мараси, която се изравни с тях. — Трябва да започнем да внасяме от този техен шоколад. Не знам какво има вътре, но е невероятен. Ако смяташ, че летящите кораби ще станат популярни, почакай само да го опиташ.
— Ей — каза Уейн, който го настигна от другата страна, но извил врат към хората на кораба зад тях. — Мараси, според мен оня момък си пада по теб.
— Благодаря — каза Мараси, — задето ни дари с крайния резултат на забележителната си наблюдателност, Уейн.
— Може да ни е от полза в дипломатическо отношение — отбеляза Стерис.
— Моля ви се — отговори Мараси. — В сравнение с мен е направо хлапе. И да не сте посмели да се хилите.
— Не бих посмял — каза Уакс, вперил поглед напред.
Но не пропусна да забележи колко грижливо носи маската в ръце.
Група помощници и охранители на губернатора се бяха скупчили пред тях, защитени от сферата, в която бяха застанали — сякаш можеха да се опазят от зашеметяващата гледка и всичко, което тя означаваше, като се сгушеха един до друг като стадо кози. Арадел, обаче, стоеше далеч от тях, сякаш си беше пробил път през групичката, за да се измъкне.
Уакс се приближи до него със Стерис под ръка и зачака.
— Покварата да го тръшне — каза Арадел най-после.
— Все пак ви предупредих — отвърна Уакс.
Арадел поклати глава, разширил очи от изумление.
— Е, това може да отклони вниманието на хората от катастрофата, която предизвикахте в Ню Сирън.
— Значи нещата са зле? — попита Стерис.
Арадел изръмжа.
— Сенатът пече топките ми на бавен огън от два дни насам и крещи за война и безотговорни злоупотреби с властта. Сякаш имам каквато и да било сила да повлияя точно на вас.
Сепна се, най-после успя да отлепи поглед от кораба и се прокашля — сякаш току-що беше осъзнал какво е казал и на кого.
Уакс се усмихна. Арадел говореше направо, но обикновено показваше повече такт, отколкото сега. Нямаше как да се издигнеш като констабъл, без да разбираш поне малко от изкуството да се справяш с егото на околните.
— Моите извинения, лейди Хармс — каза той. — Ладриан, трябва да чуя какво се е случило в Ню Сирън. Чистата истина от собствената ти уста.
— Ще ви разкажа — обеща Уакс. — Утре.
— Но…
— Губернаторе — прекъсна го Уакс. — Добре разбирам в какво положение се намирате сега, но нямате представа какво преживяхме през последните няколко дни. Хората ми се нуждаят от почивка. Утре. Моля ви.
Арадел изръмжа.
— Хубаво.
— Приготвихте ли нещата, за които помолих? — попита Уакс.
— Долу са — отвърна Арадел и се обърна отново към кораба. — В апартамента на върха на кулата.
Пое си дълбоко дъх, докато се опитваше да обхване с поглед огромната летяща машина. Констабъл-генерал Реди беше довел неколцина от хората си, за да отведат пленените войници.
Уакс забеляза, че корабът всъщност се е приземил само наполовина върху покрива. Един от вентилаторите продължаваше да се върти, макар и по-бавно, за да го задържи на място. „Сигурно са го направили нарочно“, помисли си той. „Като послание, отправено към нас. Искат да ни напомнят, че макар да е вероятно да се сдобием с тази технология скоро, те все пак са с години по-напреднали от нас в боравенето с нея.“
— Мисля, че всичко ще се нареди — обърна се Уакс към Арадел. — Ако градовете в покрайнините са обмисляли да ни нападнат, подозирам, че това ще ги разколебае. Разпространете новината, че летящ кораб се е приземил в центъра на Елъндел, за да ме остави тук — а после си е тръгнал мирно и спокойно.
— Вече обсъдихме начални споразумения с тях, Ваша Чест — добави Стерис. — При изгодни за нас търговски условия. Това би трябвало да укроти ястребите и да ни спечели време да загладим положението.
— Да, вероятно е така — съгласи се Арадел. — Но Сенатът трудно ще преглътне такъв горчив метал, Ладриан. Не самия кораб, а факта, че явно ще ми се наложи просто да го пусна да отлети.
Поколеба се, после допълни:
— Не съм им казал още какво ми разказа за другия обект.
— За Оковите на скръбта ли?
Арадел кимна — бе твърде дипломатичен, че да каже онова, което Уакс беше сигурен, че мисли: „В какво ме забърка пък този път, Ладриан?“
— МеЛаан? — обърна се Уакс. — Имаш ли нещо против да поемеш нещата оттук нататък?
— Не, разбира се — запъти се тя към тях.
Носеше дрехи, взети назаем от южняците — мъжки панталон и ботуши, които стигаха до средата на прасеца ѝ. Положи длан на рамото на губернатора.