— О, Свещени — каза Арадел с напрегнат, но изпълнен с почит глас. После изгледа Уакс. — Нали осъзнаваш колко точно нечестно е да трябва да се разправям с теб, когато по всяко време можеш да се позовеш на подкрепата на божествените пратеници, които да те измъкнат от кашата?
— Това е направо нищо — каза Уакс и поведе Стерис към стълбището за долните етажи. — Някой път ще ти разкажа за разговора, който проведох с Бог последния път, когато умрях.
— Просто го срази — отбеляза Стерис, когато стигнаха до стълбището.
— Нищо такова — възрази Уакс. — Той е вече политик. Трябва да свикне да се окопитва бързо, ако го хванат неподготвен по време на разговор. Така ще се справя по-добре в дебатите и тем подобните неща.
Тя му хвърли кос поглед.
— Ще се държа по-добре — обеща ѝ той и отвори вратата, за да я пусне първа.
Мараси понечи да тръгне след тях, но Уейн я хвана над лакътя и поклати глава.
— По-добре? — долетя гласът на Стерис от стълбището. — Значи няма да се оплакваш повече, когато се наложи да ходим на тържества?
— Разбира се, че ще се оплаквам — отвърна Уакс и я последва надолу по стълбите, като остави другите горе. — Това си е една от основните черти на характера ми. Но ще се опитам да насоча най-неприятните изблици на мрънкане към теб и Уейн.
— А аз, на свой ред, обещавам да се възхищавам на дръзките постъпки, с които спасяваш всички от всичко — усмихна му се тя. — И винаги да нося няколко допълнителни стъкленици метал за всеки случай. Къде отиваме, междувпрочем?
Той ѝ се ухили и я поведе към най-горния етаж на небостъргача — великолепен мезонет, необитаван за момента. Собствениците му бяха заминали на дълга ваканция в Елмсдел. На един стол в коридора пред същинския апартамент се беше настанил един уморен на вид мъж, облечен като свещеник-Оцеленец — официална мъглопелерина, която по-скоро приличаше на шал, наметната над робата, украсена с бродерия по ръкавите, която трябваше да наподобява белези.
Стерис погледна любопитно към Уакс.
— Стерис — заговори той, — исках да те попитам дали би се съгласила да станеш моя съпруга.
— Вече се съгласих…
— Да, но последния път, когато те попитах, очаквах договор — прекъсна я Уакс. — Бях лорд на къща и предлагах брак на заможна жена с цел взаимно изгодна сделка. Е, тази моя молба още важи и съм ти благодарен за съгласието. Но те питам пак. Важно е за мен. Ще станеш ли моя съпруга? Искам да се оженя за теб. Веднага, пред Оцелелия и пред този свещеник. Не защото думите на някакъв лист хартия ни задължават да го направим, а защото искаме.
Той я хвана за ръката и заговори по-тихо:
— Болезнено много се уморих да бъда сам, Стерис. Време е да го призная. А ти… Ти си невероятна. Наистина си невероятна.
Стерис се беше просълзила. Издърпа длан от неговата и избърза очи.
— Тези сълзи… нещо хубаво ли означават, или нещо лошо? — попита Уакс.
Вече толкова години, прекарани около жени, а понякога още му беше трудно да направи разлика.
— Ами, това не фигурираше в нито един от списъците ми.
— А — каза той и усети как сърцето му сякаш пропада.
— И не мога да се сетя за друг момент, в който да съм пропускала да отбележа нещо в списъците си, а то да се окаже така прекрасно.
Тя кимна и подсмръкна. Носът ѝ се беше зачервил.
— Толкова прекрасно. Благодаря ти, лорд Уаксилий.
Замисли се за момент и попита:
— Но още тази вечер? Така скоро? Не заслужават ли останалите да бъдат поканени на сватбата?
— Вече бяха поканени на такава — каза Уакс. — Не сме виновни ние, че не се стигна до бракосъчетание. Така че… Как смяташ? Ако си уморена от пътуването, няма да те притискам. Просто си помислих, че…
Вместо отговор, тя го целуна.
Епилог
Мараси беше открила, че ѝ действа зареждащо да работи на светлината на свещи. Може би се дължеше на първичното усещане за опасност, което навяваха. Електрическите светлини бяха някак си безопасни, овладени, укротени — но откритият пламък беше нещо диво. Живо. Малка искра ярост, която беше в състояние да унищожи нея и всичко, върху което се трудеше, ако беше освободена.
Напоследък си имаше работа с много такива искрици.
По бюрото ѝ в главния щаб на констаблите бяха подредени множество бележки, документи, записки от разпити. Присъствала беше на повечето от тях през последните две седмици в ролята на съветник на генерал-констабъл Реди. Двамата си сътрудничеха толкова често напоследък, че понякога ѝ беше трудно да си спомни колко неприятно се беше държал с нея в началото на работата ѝ в участъка.