— Виждал съм по-свежи марули на боклука! — тъкмо казваше той на свития от неудобство доставчик. — А на това „грозде“ ли му викаш? Толкова е презряло, че направо си е ферментирало! И… А, привет, Мараси — добави накрая, вече с привичния си ведър глас.
Доставчикът побърза да се изниже.
— Какво правиш? — попита го Мараси.
— Супа — отговори Уейн и вдигна една дървена лъжица да покаже.
Няколко от помощник-готвачите наоколо се заковаха на място и се втренчиха в него втрещено.
— Вън! — натири ги той, пак с гласа на главния готвач. — Нуждая се от време, за да се приготвя! Марш, марш!
Помощниците изчезнаха и го оставиха в кухнята, ухилен широко.
— Нали ти е ясно, че сватбената закуска се отлага? — попита Мараси, като се облегна на една от масите.
— Разбира се.
— Защо тогава…
Тя млъкна посред изречението, когато той натъпка цяла тарталета наведнъж в устата си и се ухили.
— Трябваше да се уверя, че няма да се скатаят и да пропуснат да сготвят — обясни той през тарталетата, ръсейки трохи. — Нали вече сме им платили за всичко. Е — Уакс им плати. Освен това, отложената сватба не е причина да не празнуваме, нали така?
— Зависи какво празнуваш — каза Мараси и отвори тефтера си. — Болтовете, на които се е държала конструкцията на водонапорната кула, със сигурност са били разхлабени от някого. А улицата долу беше подозрително празна, защото няколко улични гамена — от съвсем друг октант, трябва да добавя, — са прекъснали движението с някакъв юмручен бой направо посред шосето.
Уейн изпръхтя и се зарови из един от шкафовете.
— Понякога много го мразя това твое малко тефтерче.
Мараси простена и затвори очи.
— Някой можеше да пострада, Уейн.
— О, това изобщо не е така. Някой наистина пострада. Оня дебелият господин с плешивата глава.
Тя разтърка слепоочията си.
— Нали осъзнаваш, че вече съм констабъл, Уейн? Не мога да си затворя очите пред безогледното разрушение на чужда собственост.
— О, не е чак толкова зле положението — успокои я Уейн, без да спира да тършува. — Уакс ще го плати.
— А ако някой наистина беше пострадал? Сериозно, искам да кажа?
Уейн продължаваше да ровичка за нещо.
— Момчетата се поувлякоха. „Наводнете църквата“, казах им. Имах предвид да направят така, че свещеникът да завари църквата леко подгизнала сутринта — заради злополука с водопроводните тръби, например. Но нещо се престараха, та така стана.
— „Момчетата“?
— Просто едни мои приятели.
— Саботьори.
— О, не — възрази Уейн. — Смяташ ли, че изобщо ще могат да го произнесат?
— Уейн…
— Вече им дадох да се разберат, Мараси — увери я Уейн. — Обещавам.
— Той ще се досети — каза тя. — Какво ще направиш тогава?
— Тук грешиш — каза Уейн, като най-после се измъкна от шкафа с голяма стъклена кана в ръка. — Уакс има сляпо петно по отношение на тези неща. Дълбоко в себе си всъщност си е отдъхнал, че предотвратих сватбата. Някъде в подсъзнанието си ще се досети, че съм бил аз, и ще плати за щетите, независимо какво ще каже застрахователният агент. И няма да каже нищо, няма дори да разследва случая повече. Само гледай.
— Не знам…
Уейн подскочи леко, седна на кухненския плот и потупа мястото до себе си. Тя го изгледа за момент, след което въздъхна и седна.
Той ѝ подаде каната.
— Това е шери за готвене, Уейн.
— Да — потвърди той, — по това време в кръчмите не сервират нищо, освен бира. На човек му се налага да прояви изобретателност.
— Сигурна съм, че ще успеем да намерим някакво вино наоколо, ако…
Уейн надигна каната.
— Няма значение — каза тя.
Той отпусна каната, свали готварската шапка и я метна на плота.
— А ти какво си се вкиснала днес? Мислех, че ще викаш от радост и ще търчиш по улицата да береш цветенца, или нещо подобно. Няма да се оженят. Или поне не веднага. Още имаш шанс.
— Не искам шанс, Уейн. Той вече взе решение.
— Е, що за приказки са това? — възмути се той. — Предала си се? А Издигащия се воин? Тя така ли е постъпила, а?
— Всъщност не — отговори Мараси. — Отишла при мъжа, когото искала, плеснала книгата от ръката му и го целунала.
— Виждаш ли! Така се прави.
— Макар че също така убила и жената, за която Елънд е планирал да се ожени.
— Какво? Вярно ли?
— Да.
— Страховита работа — заяви Уейн одобрително и отпи пак от шерито.
— Нищо не си чул още — каза Мараси и се облегна още по-назад на плота, опряна на длани. — Страховити работи искаш, а? Смята се, че освен това е изтръгнала вътрешностите на Лорд-Владетеля. Виждала съм го в няколко осветени ръкописа.