Макар че самият Костюм не се беше пречупил, много от хората му бяха проговорили. Знаеха точно толкова, колкото да ги вбесят. Бяха ги избрали сред недоволстващите младежи от градовете в покрайнините — с глави, пълни с истории за Оцелелия и борбата му срещу имперската власт. Бяха обучени в градове като Рашекин и Билминг, далеч от централното правителство. В откъснати от останалите общности, които се бяха оказали далеч повече, отколкото бяха подозирали.
Арадел и останалите се бяха съсредоточили върху тези детайли. Войските, хронологическия ред на събитията, технологиите — като например устройството за разговори на далечни разстояния, което Уаксилий беше откраднал от имението на лейди Келесина. Подготвяха се за война, независимо, че продължаваха да настояват за мир.
Бяха уплашени — и с право. Десетилетията на недотам невинните начини, по които бяха пренебрегвали положението на хората в крайните градове, бяха довели до това напрежение. Мараси се надяваше, че още има шанс то да бъде успокоено по мирен път. Оставяше работата върху това в ръцете на политиците. Без да обръща внимание на шовинизма и демагогията им, тя насочваше вниманието си към нещо друго. Към историите, които хората разказваха — за нещо необичайно, различно от слуховете за летящи кораби и нови аломантични метали.
Взе един от листовете, запълнен с нагъсто написани бележки. Бегли споменавания, негласни признания, издадени от по някой кос поглед, тих шепот. Истории за хора с червени очи, които идваха през нощта. Добави ги към записките си във връзка с Трел — древното божество, което хората отново бяха започнали да почитат по неизвестна за нея причина. Божество, което беше създало клиновете, които бяха покварили кандрата Паалм — и чието име се отронваше от устните на мнозина от затворниците им.
Бе прекарала месеци в разследване, а все още имаше усещането, че не е успяла да научи нищо ново. Но щеше да открие отговорите — по един или друг начин.
Похитителите на Костюма явно искаха да го уплашат със суровата неприветливост на помещението — обикновена килия в дълбините на затвора с кофа вместо тоалетна и едно одеяло на леглото. Изтъркана, безсмислена тактика. Сякаш не беше виждал друго, освен рози и пухени завивки цял живот; сякаш никога не беше спал на гол камък.
Е, скоро щяха да разберат. Всичко можеше да бъде превърнато в предимство. В този случай му беше дадена възможността да се докаже. Щяха да видят, че няма да се пречупи.
Затова никак не се изненада, когато две седмици по-късно вратата на коридора пред килията му се отвори с щракване и вътре се промъкна един непознат. Този път беше мъж — с проскубана брада и рошава коса. Някой просяк от улицата, предполагаше.
Винаги можеше да ги познаеш по походката. Никога не се разхождаха бавно, спокойно. Винаги крачеха бързо. Целенасочено.
Мекото червено сияние на очите му, разбира се, също му подсказа истината. Доколкото беше успял да разбере, Уаксилий и глупаците му не подозираха за съществуванието на тези създания. Не разбираха. Не можеха да разберат.
Котерията също разполагаше с Безлики безсмъртни.
Костюма се изправи, дръпна надолу ръкавите на затворническия си гащеризон и изправи гънките на раменете.
— Две седмици по-късно, отколкото очаквах.
— Нашите планове не се съобразяват с вашите.
— Не се оплаквам. Просто отбелязвам. Нямам абсолютно нищо против да чакам, колкото пожелае Трел.
— Наистина ли? — попита Безсмъртният. — Доколкото разбираме, настоявате да избързаме.
— Просто изразявах нещата и от собствената си перспектива, за да можем да ги обсъдим, като вземем под внимание всичко необходимо.
Съществото го измери с поглед през решетките.
— Не си се пречупил и не си издал тайните ни.
— Не съм.
— Впечатлени сме.
— Благодаря.
Предимство. Дори двуседмичният престой в затвора можеше да бъде използван като доказателство, което да демонстрира онова, което той искаше.
— Ще избързаме с плана, както пожелахте — каза Безсмъртният.
— Отлично!
Съществото бръкна в джоба си и извади машинка, подобно на малка кутия, увита в жици. Един от ранните опити на Айрич да създаде взривно устройство от метала, който захранваше въздушните кораби. Беше се оказал несполучлив — пораженията, до които водеше, бяха съвсем малко по-сериозни от тези на динамита. На тях им трябваше нещо, което да може да изравни със земята цели градове.