По улицата лежаха голи трупове. Дрехите им също бяха изгорени, след като бяха замръзнали — заради време, което повечето хора биха усетили като съвсем слаб студ.
Пред него се извисяваше подобна на крепост каменна постройка. Дълга и тясна, тя му напомняше на нещо, което вече беше виждал — не Уакс, а мъжът, чийто спомен той изживяваше в момента. В съзнанието му проблесна образът на нещо безкрайно далечно, но избледня само след миг.
Пътникът продължи напред и прекрачи прага на една от къщите. Вратата също беше изгорена.
Вътре завари група хора, сгушени един до друг, за да се топлят, и увити в безполезни одеяла. Вече нямаше огън.
Бяха изгорили дори маските си.
Пътникът си проправи път сред тях. Някои явно се разтревожиха от присъствието му, но повечето продължиха да се взират напред с мътен поглед. В очакване на смъртта. Откри водачите им в средата на групата — старейшините, възрастни и с маски от плат на лицата. Единствените, които им бяха останали. Една престаряла жена го погледна и вдигна маската си.
Видя я в два свята едновременно — обичаен образ в единия, и синкави очертания в другия. Протегна ръка, хвана жената за рамото, коленичи и прошепна една-единствена дума.
Уакс се пробуди от спомена рязко, изпусна монетата и отстъпи назад, стреснат.
Тя издрънча тихо на земята и спря до единия му крак.
Тази ръка… Тази ръка. Прорязана от мрежа от белези, които се преплитаха и минаваха един над друг, сякаш се бяха натрупвали все повече и повече върху кожата, ранявана отново и отново. Думата, която беше изрекъл, отекваше като нестихващо ехо в ума на Уакс.
„Оцелейте.“
Послепис
Мараси, Уакс и Уейн ще се завърнат в „Изгубения метал“ — епичния завършек на „Мъглороден: Ера Втора“. Планирам да я издам след „Заклеващия“, третия том от „Летописи на светлината на бурята“, над която се трудя усилено в момента.
За да имате с какво да се занимавате до „Заклеващия“, току-що издадох в дигитален формат повест, която следва да бъде четена след „Оковите на скръбта“, макар и събитията в нея да се развиват в същото време като онези от първата трилогия на „Мъглороден“. „Мъглороден: тайна история“ отне десет години, докато придобие този си вид, и сигурно ще отговори на някои от въпросите, които си задавате.
Винаги остават още тайни.
Брандън Сандърсън
Януари 2016 г.