— Прожектор за еванотипи — обясни ВенДел. — Наричат ги еваноскопи. По същото време следващата година вече ще са често срещано явление.
Направи кратка пауза и добави:
— Хармония загатна, че ако намираме това за удивително, значи направо ще ни се стопят металите, когато образите започнат да се движат.
— Да се движат? — попита Уакс, като пристъпи напред. — Как би било възможно това?
— Не знаем — отвърна МеЛаан с гримаса. — Дори това му се изплъзна, без да иска. И не казва нищо повече.
— Как може Бог да остави нещо да му се изплъзне без да иска? — попита Мараси, все още вперила поглед в изображението.
— Както вече казах — отговори ВенДел, — напоследък е разсеян. Опитахме се да измъкнем нещо повече във връзка с подвижните образи, но досега нямаме късмет. Често е такъв — казва, че е от първостепенна важност да откриваме нещата сами.
— Като пиленце, което пробива черупката на яйцето — допълни МеЛаан. — Казва, че ако не се борим с трудностите и не се учим сами как да се справяме, няма да сме достатъчно силни да преживеем нещата, които ще се случат в бъдеще.
Тя остави думите да витаят из притихналата стая. Уакс и Мараси се спогледаха.
— Е… — каза Мараси бавно, — това беше доста зловещо. Казвал ли е нещо повече за Трел?
Уакс скръсти ръце. Трел. Той беше едно от божествата в старите легенди, от много преди Катацендъра — дори по-старо от Лорд-Владетеля. Хармония беше запаметил ученията на религията му, заедно с много други, по време на дните си като смъртен.
Мараси беше обсебена от мисълта за този бог — и не без основание. Уакс не беше сигурен в истинността на твърдението ѝ, че почитането на Трел е имало връзка със случилото се с Леси, но клиновете, които бяха открили… Те явно не бяха изработени от който и да било от металите, познати на човеците.
Кандрите ги бяха конфискували. Уакс бе така дълбоко потънал в собствената си болка, че когато най-после бе започнал да се съвзема, вече бяха изчезнали.
— Не — отговори ВенДел. — И нямам никаква нова информация относно клиновете, ако се чудите за това. Но задачата, която ще ви поверя, госпожице Колмс, вероятно ще помогне с това. Нека просто кажем, че сме разтревожени заради възможната намеса на друго божество на тази територия.
— Ей — обади се МеЛаан, — какво трябва да направя, за да получа и аз едно питие?
— Сестро — каза ВенДел, докато завърташе някаква ръчка на машината, за да направи изображението по-ярко, — ти си представител на Хармония и Неговото просветление.
— Мда — съгласи се МеЛаан, — но трагедията е в това, че съм трезвен такъв.
Уакс ѝ донесе една чаша и тя му се ухили благодарно.
— Кавалер — каза тя, като я вдигна.
— Манипулатор — поправи я ВенДел. — Госпожице Колмс, по-рано ви споменах за Дарбите и Самоличността. Обещах ви обяснение. Ето.
Той завъртя някакво копче на устройството и досегашното изображение се смени с таблица на ферохимичните метали, техните характеристики и способности. Не приличаше на красивото, артистично представяне на металите, което Уакс често срещаше в популярната литература — беше доста по-сухо, но и доста по-детайлно.
— Основните физични качества на ферохимията са ни вече добре познати — каза ВенДел, като се приближи към стената и посочи една част от таблицата с дълъг стрък тръстика. — Териските традиции и културно наследство се занимават с тях от поне хиляда и петстотин години. Хармония е оставил подробни разяснения за това в „Словата на основателите“. Потенциалите на така наречения метален квадрант на дадената таблица също са били описани и обсъждани, изпитани и изучени. Познанията ни в тази област не са чак толкова задълбочени — не знаем защо спомените, съхранявани в металоем, се замъгляват, когато бъдат извадени от него, или защо почерпената умствена скорост има страничния ефект да кара ферохимика да огладнява, — но все пак имаме сравнително обширен опит в тази област.
Той спря за момент и описа кръг със своеобразната си показалка около група метали и способности на дъното: Късмет, Дарби, Самоличност и Връзка. Уакс се наведе напред. Бяха говорили за тях по време на годината, която бе прекарал в Селото, но само като част от катехизисите на ферохимията и териските вярвания. В нито едни от тях не се посочваше в какво всъщност се състоят тези сили. Смятаха се за нещо отвъд човешките разбирания — също като Бог или времето.
— Хром — заговори пак ВенДел, — никросил, алуминий, дуралуминий. Това са метали, непознати на повечето от предците. Едва в последно време се превърнаха в често срещани такива, благодарение на откритията на съвременната металургия.