— Това би било опасно — каза Уакс. — Смесването на силите е невероятно опасно.
— Каза Двуродният — отбеляза МеЛаан.
— Аз съм безопасен — каза Уакс, като хвърли поглед към нея. — Моите сили не си взаимодействат — свързани са с различни метали.
— И така да е — каза ВенДел, — те все пак са много интригуващи, лорд Уаксилий. Всяка смесица от аломантия и ферохимия дава неочаквани резултати.
— Не мога да определя точно какво е — отбеляза Уакс, — но у теб има нещо, което ме кара да искам да те фрасна, дори да казваш нещо полезно.
— Никой от нас не може да го определи — заяви МеЛаан и махна с ръка на Уейн да ѝ хвърли един орех. — Една от великите загадки на космира.
— Хайде, хайде, лорд Ладриан — каза ВенДел и вдигна длани. — Бива ли да говорите така на онзи, който носи ръцете на предтечата ви?
— Неговите… ръце? — попита Уакс. — В преносен смисъл ли?
— О, не — отговори ВенДел. — Нали Бриз все пак ми каза, че мога да си ги взема, след като умре. Отлични метакарпофалангеални кости. Нося ги само за специални случаи.
Уакс остана неподвижен за момент, хванал книгата в ръце, докато се опитваше да осмисли казаното от кандрата. Неговият предтеча, първият лорд Ладриан, Съветникът на боговете… бе дал на това същество ръцете си.
В определен смисъл можеше да се каже, че Уакс се е ръкувал с трупа на Бриз. Втренчи се в чашата си, изненадан, че я вижда празна, и си наля още малко уиски.
— Това беше наистина просветителен урок — каза Мараси. — Но ако ме извините, ваше Светейшество, още не сте обяснил какво искате от мен.
ВенДел смени изображението с една илюстрация. Мъж с дълга черна коса и голи гърди, наметнал плащ, който се простираше безкрайно зад него и изчезваше в далечината. Ръцете, които бе скръстил пред тялото си, бяха опасани със сложни, изящно изработени и украсени гривни. Уакс разпозна иконографическия модел, ако не и конкретната илюстрация. Рашек. Първият император.
Лорд-Владетеля.
— Какво знаете за Оковите на скръбта, госпожице Колмс? — попита ВенДел.
— Това са металоемите на Лорд-Владетеля — отговори Мараси, като сви рамене. — Реликви от митовете — като ножовете на лейди Мъглородна или Копието на Фонтаните.
— Доколкото ни е известно, има четирима души — каза ВенДел, — които са притежавали силата на Издигането. Рашек, Оцеляващия, Издигащия се воин и самият лорд Хармония. Издигането на Хармония го е надарило с точни и задълбочени познания в областта на металните изкуства. Логично е да се предположи, че Лорд-Владетеля е получил същите тези сведения. Знаел е за Самоличността като ферохимична способност, както и за скритите метали. Факт е, че е давал алуминий на Инквизиторите си.
ВенДел смени рисунката с по-подробна илюстрация на ръцете, обвити в метални гривни.
— Любопитен е фактът, че никой не знае какво точно се е случило с Оковите на скръбта. По времето на падението на Лорд-Владетеля, ТенСуун все още не се е бил присъединил към Издигащия се воин, и макар че се кълне, че е чувал да ги споменават, белите петна в паметта му му пречат да си спомни как или кога. Митовете, които обграждат Оковите, са много дълги и подробни. Съществуват легенди, които датират от преди Катацендъра, и по всяко време можеш да намериш някого в съседната кръчма, който да си съчинява нови за развлечение. Но ги обединява един мотив — твърдението, че ако откриеш гривните на Лорд-Владетеля, ще се сдобиеш с неговите сили.
— Това е просто измислица — каза Уакс. — Естествено е на хората да им се иска такова нещо, да си фантазират за него. Но не означава нищо.
— Не означава ли? Според преданията, Оковите притежават същите онези сили, които науката едва сега открива, че е възможно да се съставят.
— Съвпадение — отговори Уакс. — И само защото е възможно да ги е създал, не означава, че го е направил; и само защото вие смятате, че Самоличността работи по начина, по който описвате, не означава, че сте прави. Освен това, Оковите трябва да са били разрушени, когато Хармония е създал света наново. И дори не взимам под внимание факта, че би било глупаво Лорд-Владетеля да създаде оръжия, които да могат да бъдат използвани срещу него.
ВенДел изщрака с машината. Илюстрацията се смени с друг еванотип. На него се виждаше фреска, която изобразяваше помещение с подиум с форма на пирамида с отрязан връх в центъра. На пиедестал в средата на подиума бяха поставени чифт гривни, изработени от деликатен, вълнообразен метал, оформен на спирали.