— Да — каза МеЛаан. — Ако ставаше така, вече щяхме да сме използвали всички такива клинове, за да създадем нови деца. Не можем; Благословиите на кандра трябва да бъдат създадени по много специфичен начин.
— Е, ние наистина опитахме нещо подобно на онова, което предлагате вие — призна ВенДел. — ТенСуун… отстъпи един от клиновете си, за да дари падналия ни брат с една-две минути ясно съзнание. Но това бе много болезнено за него, и — за нещастие — не помогна с нищо. РеЛуур само крещеше и се молеше да му върнем неговия клин. Изплю този на ТенСуун миг по-късно. Опитите да използваш чужди клинове, когато твоите не са си на местата, могат да предизвикат драстични промени в характера, спомените и темперамента.
— Леси — каза Уакс с дрезгав глас. — Тя… тя често сменяше различни клинове.
— И всеки от тях беше създаден специално за нея — каза ВенДел. — Никой от тях не беше използван от друг кандра преди. Бихте ли я нарекли особено стабилна, лорд Уаксилий? Трябва да ни се доверите по този въпрос; направихме всичко, което можахме. Поне в това отношение.
— МеЛаан ще замине за Ню Сирън, за да проследи и върне липсващия клин на РеЛуур. Госпожице Колмс, бихме искали вие да се присъедините към нея и да ни помогнете да възстановим ума на нашия брат. Можем да окажем дискретно влияние на началниците ви в констабълския участък, за да се уверим, че ви прехвърлят на полева служба за правителството. Ако възстановите клина на РеЛуур, ще се сдобием с много отговори.
ВенДел хвърли поглед към Уакс и продължи:
— Тук не става въпрос за някаква бясна гонитба или преследване на невъзможен за откриване артефакт. Искаме само да си върнем нашия другар. Като, разбира се, ще сме ви благодарни за всяка допълнителна информация относно местата, където е отишъл по време на пътешествията си, и източниците на тези изображения. В Ню Сирън се намират няколко лица, които представляват особен интерес за нас — благородници, които РеЛуур намира за жизненоважни поради причини, които не може да ни обясни.
Уакс продължи да разглежда изображението внимателно още малко. Беше изкусително. Загадъчните артефакти бяха едно, но някой да нападне — и почти да убие — някой от Безликите безсмъртни? Ето това вече беше интересно.
— Ще отида — обади се Мараси иззад него. — Ще го направя. Но… няма да откажа малко помощ. Уаксилий?
Част от него копнееше да отиде. Да избяга от празненствата и танците, политическите задължения и деловите срещи. Кандрата трябва да бе наясно с това; Хармония със сигурност го знаеше.
Мисълта събуди пламък на гняв дълбоко в него. Бяха го пратили да преследва Леси, без да му кажат.
— Звучи като идеалното предизвикателство за твоите способности, Мараси — чу се да отговаря той. — Съмнявам се, че ще се нуждаеш от мен. Напълно си способна да се справиш и се чувствам като глупак, задето намекнах друго — дори и неволно. Ако искаш компания, Уейн вероятно ще се съгласи да ти осигури малко допълнителна защита. Боя се, че аз, обаче, трябва да…
Изображението на стената трепна и се смени с град, построен около огромни водопади. Ню Сирън? Никога не бе ходил там. Улиците бяха обрасли със зеленина, а хората се разхождаха по тях, облечени в раирани кафяви костюми и меки бели рокли.
— О, забравих — каза ВенДел. — Сред вещите на РеЛуур имаше още едно изображение. Открихме го последно, тъй като останалите бяха опаковани внимателно, за да бъдат проявени. Подозираме, че този еванотип е бил направен в Ню Сирън, точно преди нападението.
— И защо да ме вълнува това? — попита Уакс. — То…
Той млъкна внезапно, обзет от леден шок, когато разпозна една от фигурите на изображението. Пристъпи обратно на пътя на снопа светлина и притисна длан в бялата стена в безплоден опит да усети очертанията на образа.
— Не е възможно.
Беше застанала между двама мъже, които я държаха здраво за ръцете, сякаш я дърпаха напред против волята ѝ. Държаха я в плен посред бял ден, пред всички. В момента, в който беше направен еванотипа, бе извърнала глава през рамо към обектива. Трябва да беше един от новите модели, за които все слушаше напоследък — онези, които елиминираха нуждата обектът им да стои неподвижно, докато се снема образът.
Жената бе в средата на четиридесетте си години, слаба, но силна и с дълга, тъмна коса, обрамчваща лице, което — въпреки дългото време, което бяха прекарали разделени — Уакс познаваше много, много добре.