Телсин. Сестра му.
4.
Два часа след странното съвещание, Уейн се шляеше из имението на Уакс, като заничаше зад картините и повдигаше вазите да ги огледа. Къде държеше хубавите работи?
— Наистина е тя, Стерис — долетя гласът на Уакс от дневната на приземния етаж, покрай която Уейн тъкмо минаваше. — А онзи мъж с гръб към обектива, който я държеше за ръката, би могъл да е чичо ми. Те са замесени в това. Трябва да отида.
Стандартите на богаташите за това кое беше ценно и кое — не, винаги се бяха стрували смахнати на Уейн. Разгледа внимателно рамката на една картина, която най-вероятно бе направена от чисто злато. Защо им пукаше за такива лъскавини? Да, златото притежаваше някои интересни ферохимични свойства, но когато опреше до аломантия, бе чист боклук.
Е, на тузарите им харесваше. Затова плащаха много за него, а това пък го правеше ценно. Нямаше друга причина.
Как решаваха кое е ценно? Дали се събираха на заседания, на които да си седят, облекли копринените си костюми и дългите рокли, и си подмятаха неща от типа на: „Ей, дайте да започнем да ядем рибешки яйца. Че и да ги направим адски скъпи. Направо ще се сащисат, казвам ви!“… След което избухват в префърцунен смях и хвърлят един-двама прислужника от покрива на имението, за да чуят колко силно ще пльоснат на паважа долу.
Уейн върна картината на мястото ѝ. Отказваше да играе по правилата на богаташите. Щеше сам да решава кое каква стойност има. А тази рамка беше грозна. Не помагаше и обстоятелството, че братовчедките на Стерис, снимани на еванотипа в нея, приличаха на риби.
— Значи е абсолютно наложително да заминеш, лорд Уаксилий — каза Стерис. — Защо се безпокоиш? Можем да уредим да отложим другите си ангажименти за известно време.
— Вбесяващо е, Стерис! — отвърна Уакс с такъв тон, че въпреки стената помежду им, Уейн моментално разбра, че крачи из помещението изнервено. — Нито намек за извинение — нито от тях, нито от Хармония, — за онова, което ми сториха. ВенДел направи няколко небрежни забележки, в които нарече измамата, заради която застрелях Леси „малка задача“. Използваха ме. Леси само се опитваше, макар и по един объркан начин, да ме освободи от присъствието им. А сега довтасват пак, без да обелят и дума за онова, което загубих заради тях, и очакват просто да ги послушам и пак да им свърша работата.
Горкият Уакс. Това наистина го бе разтърсило здравата. И Уейн разбираше защо. И все пак — извинение? Хората, които загиваха вследствие на наводнения, очакваха ли извинение от Бог? Бог правеше онова, което пожелаеше. Човек можеше само да се надява да не се случи от грешната страна на пътя му. Малко като охранителя в клуба с хубавата сестра.
Пък и Хармония не беше единственото божество. И именно това бе важно за Уейн днес.
След известна пауза, Уакс продължи с по-спокоен глас:
— Трябва да отида. Дори след всичко, което направиха — ако чичо ми наистина е замесен в това… ако мога да освободя Телсин… трябва да отида. За утре вечерта е планувано събиране на политическия елит от външните градове в Ню Сирън. Губернатор Арадел се безпокои за това, и с право, и така или иначе вече бе решил да изпрати наш представител. Това ще ми предостави правдоподобно обяснение за пристигането ми в града. Мараси ще потърси изгубения клин; аз пък ще тръгна по следите на чичо ми.
— Значи е решено — отговори Стерис. — Веднага ли заминаваме?
Уакс млъкна за момент.
— Ние ли?
— Предположих… тоест, ако ще вземеш сестра ми, би изглеждало доста необичайно, ако аз не ви придружавам — каза Стерис, а на Уейн му се стори, че почти я чува как се изчервява. — Не искам да проявявам нахалство. Ти, разбира се, си свободен да постъпиш, както намериш за добре, но…
— Не — прекъсна я той. — Права си. Би изглеждало странно, ако отида сам. Събирането ще включва и официален прием, все пак. Не искам да изглежда, сякаш… Искам да кажа…
— Мога да дойда, без да ви преча.
— Би могло да се окаже опасно. Не мога да те помоля за такова нещо.
— Ако смяташ това за правилното решение, с радост ще поема риска.
— Ами…
Поквара. Тия двамата бяха по-неловки от звучна пръдня посред църква. Уейн поклати глава и вдигна една от вазите в антрето. Беше изработена от глина, от явно способен майстор, с хубави завъртулки по нея. Май беше подходяща да я принесе в дар.
Някой почука на вратата и Уейн върна вазата обратно. Усети, че все пак не е добра идея. Взе едно от цветята, обаче, като го размени за допълнителния чорап, който беше скътал в задния си джоб. Хм. В другия имаше комплект сребърни прибори. От сватбената закуска? Да, точно така. Бяха му отредили място на масата — с името му на табелка и всичко. Значи и приборите си бяха за него.