Върна вилицата, ножа и лъжицата обратно в джоба и пъхна цветето зад ухото си, след което се запъти към вратата. Стигна до нея точно преди иконома. Изгледа го недружелюбно — беше само въпрос на време тоя тип да се пречупи и да се опита да избие всички им, — след което дръпна вратата.
Онзи кандра беше застанал от другата ѝ страна. Костюмът му беше придобил дори още по-светъл оттенък на бежовото.
— Ти — посочи го Уейн. — Тъкмо се отървахме от тебе!
Откакто си бе тръгнал, бяха минали едва… два часа, може би?
— Добър вечер, младежо — поздрави го кандрата. — Възрастните вкъщи ли са?
Дариънс избута Уейн встрани с цялата си любезност и направи жест на ВенДел да влезе.
— Очакват ви, сър.
— Нима? — попита Уейн.
— Лорд Ладриан заръча да ви пусна — каза икономът и посочи към дневната.
— Благодаря — отвърна ВенДел и закрачи към помещението.
Уейн го настигна бързешком.
— Хубаво цвете — отбеляза кандрата. — Може ли да взема скелета ти, след като умреш?
— Скелета… — запъна се Уейн и опипа главата си.
— Ти си Кръвотворец, нали така? Можете да се лекувате бързо? Костите на Кръвотворците са необичайно интересни, тъй като времето, което прекарвате болни или с отслабнали сили, оставя характерни следи в ставите и костите ви. Много би ми харесало да получа твоя скелет. Ако нямаш нищо против.
Стъписан от молбата му, Уейн се закова на място. След това обаче се втурна покрай него и нахлу в дневната, където Уакс и Стерис разговаряха.
— Уакс — оплака се той, като опъна показалец към кандрата, — безсмъртният тип пак ги говори едни такива смахнати.
— Добър ден, лорд Ладриан — поздрави ВенДел и влезе, вдигнал една папка в ръка. — Ето ги билетите, както и записките, съдържащи всичко, което успяхме да разберем от РеЛуур. Предупреждавам те, че повечето от тях не звучат особено разбираемо.
Уейн хвърли поглед на шкафчето за алкохол на Уакс. Вътре може да имаше нещо, което да принесе в дар.
— Не съм казвал, че ще отида — каза Уакс на безсмъртния. — Подкарвате ме в която посока сте си решили, като овца в кошара.
— Да — отговори безсмъртният и протегна папката към него. — Вътре има и списък с хората, които РеЛуур спомена. Вероятно ще намериш за любопитно, че редица от тях — включително жената, която организира приема, на който ви изпращаме, — са имали взаимоотношения с чичо ти.
Уакс въздъхна и пое плика. После махна с ръка към Стерис, която тъкмо се бе изправила, за да направи реверанс.
— Годеницата ми. Тъкмо обсъждахме дали да ме придружи, или не.
— Подготвени сме за който вариант предпочетете — отговори ВенДел. — Длъжен съм да отбележа, обаче, че действително би изглеждало по-малко съмнително, ако отидете и вие, госпожице Хармс. Но не можем да гарантираме сигурността ви.
— Може би ще е от полза да ни придружиш ти, ВенДел — каза Уакс. — Още един Металороден ще ни свърши добра работа.
ВенДел опули очи и пребледня, сякаш са му съобщили, че детето му се е родило с два носа.
— Да участвам в самата мисия? Аз? Лорд Ладриан, уверявам ви, че не бихте искали такова нещо.
— Защо не? — попита Уакс, като се облегна на стената. — Та ти си на практика невъзможен за убиване, че и можеш да се превръщаш в каквото си поискаш, Покварата да го вземе макар.
— Я чакайте — обади се Уейн, като се извърна встрани от шкафа и погледна кандрата. — Ти можеш да се превръщаш във всичко? Като зайче, например?
— Дребните животни са изключително трудни, тъй като се нуждаем от определена физическа маса, за да съхраним когнитивните си функции и…
— Зайче — настоя Уейн. — Можеш ли да станеш зайче?
— Ако е абсолютно наложително.
— Значи за това е била оная проклета книга.
ВенДел въздъхна и се обърна към Уакс.
— МеЛаан може да се трансформира по всякакъв начин, който би могъл да ви е необходим. Аз обаче спазвам Първата Спогодба, лорд Ладриан. Освен това, светът навън не ми понася. Има прекалено много…
И той размаха ръце пред себе си.
— Прекалено много какво? — намръщи се Уакс.
— Прекалено много всичко — обясни ВенДел, макар Уейн да не пропусна да забележи какъв поглед хвърли към него, като го каза. Проклетото му зайче.