Обърнал поглед към бъдещето, загърбил миналото.
Част втора
5.
Докато наблюдаваше пейзажа през прозореца, на Уакс веднага му направи впечатление колко населени бяха земите на юг от Елъндел.
Бе лесно да забравиш колко хора живеят в градове, различни от столицата. Железопътните релси минаваха покрай река, достатъчно широка да погълне цели градчета като онези, които се срещаха в Дивите земи. Села, градчета и дори големи градове изпъстряха маршрута така често, че едва минаваха пет минути, преди да минат покрай следващото. Между градовете пък се простираха обширни овощни градини. Полетата пшеница сякаш се покланяха и танцуваха. Всичко бе зелено и изпълнено с живот, освежено от вечерите, когато излизаха мъглите.
Уакс се извърна от прозореца и се зарови в колета, който му бе изпратила Ранет. В подплатената с плюш кутия вътре имаше голяма двуцевка. До нея имаше три топки, всяка от които увита с тънко въже и поставена в подходяща вдлъбнатина в плюша.
Топките и въжетата бе очаквал. Двуцевката беше допълнителен подарък.
„Експериментирам със свръхсилни заряди“, пишеше в приложената бележка, „и огромни патрони, предназначени да обезвреждат Главорези и чистокръвни колоси. Моля да ги изпробваш. За да стреляш, ще е необходимо да увеличиш тежестта си. Откатът със сигурност ще е извънредно силен.“
Поквара и гибел — амунициите за това нещо бяха почти толкова широки, колкото мъжка китка. Приличаше на оръдие. Вдигна едната топка, докато влакът забавяше ход, за да спре на поредната гара. Още не се беше стъмнило напълно, но от прозорците в града вече струеше електрическа светлина.
Електрически лампи. Уакс пусна топката и се загледа в тях. И във външните градове ли имаше електричество?
„Естествено, че има, глупако“, отговори си моментално. Защо да нямат? Бе попаднал в същата клопка, заради която някога се присмиваше на другите. Беше започнал да приема, че всичко важно, модно или интересно се случваше в Елъндел. Това отношение го беше дразнило, докато живееше в Дивите земи.
От влака слязоха шепа пътници и се качиха още по-малко — което го изненада, като се имаше предвид претъпкания перон. Друг влак ли чакаха? Облегна се на една страна, за да може да види по-добре през прозореца. Не… хората се бяха скупчили и слушаха как един от тях вика нещо, което Уакс не успяваше да дочуе. Докато напрягаше очи в опит да разчете надписа на табелата, която един от тълпата носеше, един хвърли яйце и то плесна точно до прозореца му.
Отдръпна се назад. Влакът потегли отново, макар че беше изчакал едва частица от времето, което обикновено прекарваше на всяка гара. Докато бавно излизаше от нея, към него полетяха още яйца. Уакс най-после успя да види какво пишеше на табелата. „НЕ НА ЕЛЪНДЕЛСКАТА ТИРАНИЯ!“
Тирания? Той се намръщи и се наведе напред, когато влакът зави леко под ъгъл, който му позволи да вижда хората на перона. Неколцина скочиха на релсите и размахаха юмруци във въздуха.
— Стерис? — повика я Уакс и прибра кутията от Ранет. — Следила ли си развоя на събитията в градовете в покрайнините?
Не последва отговор. Той погледна към годеницата си, която продължаваше да седи срещу него, свита на седалката и увита в одеяло. Изглежда не беше забелязала гарата или яйцата; беше забила лице така дълбоко в книгата си, че ако я затвореше рязко, щеше да си ощипе носа.
Ландре, камериерката, беше отишла да приготви постелята ѝ, а Уейн се беше запилял кой знае къде из влака. Така че двамата бяха сами в купето.
— Стерис?
Отново никакъв отговор. Уакс наклони глава и се опита да прочете гръбчето на книгата, за да види какво я е запленило толкова, но тя я беше увила в платнена подвързия. Приближи се леко до нея и забеляза, че очите ѝ са се разширили. Миг по-късно, тя обърна страницата припряно.
Уакс смръщи чело, изправи се и се наведе, за да погледне страниците. Стерис го забеляза, подскочи и затвори книгата с рязко тупване.
— О! — възкликна тя. — Каза ли нещо?
— Какво четеш?
— „История на Ню Сирън“ — отговори тя и скъта книгата под мишницата си.
— Изглеждаше направо шокирана от нещо.
— Ами, не знам дали си запознат с това, но името Сирън е свързано със силно обезпокояващо минало. Какво искаше да ме попиташ?
Уакс се облегна отново на седалката.
— Видях някаква тълпа на гарата. Явно бяха ядосани на Елъндел.
— О, хм, да. Да видим. Градовете в покрайнините… политическото положение там.
Явно ѝ бе необходимо известно време, за да се съвземе. Какво толкова смущаващо бе прочела за историята на града?