— Да, знам — прекъсна я Уакс с въздишка.
Влакът се подрусваше на релсите под звуците на ритмично, приглушено потупване. Уакс пак се обърна към прозореца, но в момента не минаваха покрай градове и всичко бе потънало в сгъстяващата се тъмнина. Тази вечер нямаше мъгли.
— Тревожи ли те нещо, лорд Уаксилий? — попита Стерис. — Всеки път, когато обсъждаме политиката или финансите на къщата ти, ставаш някак далечен.
— Това е, защото понякога съм дете, Стерис — отвърна Уакс. — Продължи с обяснението, моля те. Това са неща, които трябва да науча. Не оставяй глупостта ми да те обезкуражава.
Стерис се наведе напред и положи длан на ръката му.
— Последните няколко месеца бяха трудни. Можеш да бъдеш извинен за това, че не си готов да обръщаш на политическото положение така задълбочено внимание.
Той продължи да се взира през прозореца. След първата смърт на Леси, той сякаш се бе изгубил в нищото. Беше решил да не реагира по такъв начин отново и беше съсредоточил цялото си внимание в работата с констаблите. Нямаше значение каква беше задачата му — стига да му отваряше работа и да го спираше да не изпада пак в меланхоличната инертност, в която бе потънал, когато я беше загубил за първи път.
— И все пак беше глупаво от моя страна. А може би има и още. Стерис, никога не съм се отличавал с политически нюх — дори когато се опитвах да изпълнявам дълга си. Може би е свръх възможностите ми.
— През месеците, които прекарахме заедно, разбрах, че си надарен със забележително остър ум. Загадките, които съм те виждала да разгадаваш, отговорите, до които съм те виждала да достигаш… Та те са забележителни! С абсолютна сигурност знам, че си способен да ръководиш къщата си. Ако ми простиш откровеността, бих казала, че проблемът не е в способностите или скоростта на ума ти, а в посоките, в които го насочваш.
Уакс се усмихна и я погледна.
— Стерис, ти си просто чудесна. Как би могъл някой да те вземе за скучна изобщо?
— Но аз съм скучна.
— Глупости.
— Ами когато те помолих за помощ с окончателния преглед на списъка с приготовления преди пътуването?
Въпросният списък беше двадесет и седем страници дълъг.
— Още не мога да повярвам, че успя да събереш всичко в багажа.
— Всичко… — Стерис примигна. — Лорд Уаксилий, аз не съм взела всички онези неща.
— Но нали направи списък?
— За да добия представа за всичко, от което бихме могли да се нуждаем. Когато нещо се обърка, се чувствам по-добре, ако преди това съм обмислила варианта да се случи. Ако се окаже, че сме забравили нещо, така поне мога да се утеша с мисълта, че вече съм се сетила, че може да ни потрябва.
— Ако не си взела онези неща, какво има във всички тези куфари? Видях как Хърв се мъчи да довлече няколко от тях във влака.
— О — каза Стерис и отвори куфара, който бе свалила. — Финансовите документи на къщата ни, разбира се.
Куфарът действително бе пълен със солидни купчини счетоводни книги.
— Това пътешествие не бе планувано — обясни Стерис, — а трябва да представя отчетен доклад за банките до началото на следващия месец. Къща Ладриан се е възстановила почти напълно от разходите на чичо ти, но трябва да поддържаме финансовите си протоколи в изряден вид, за да уверим заемодателите, че сме платежоспособни, и да продължат да работят с нас.
— Имаме си счетоводители, Стерис — напомни Уакс.
— Да, тези книги са тяхно дело — обясни тя. — Аз обаче трябва да ги проверя — не мога просто да предам нечия чужда работа, без да се уверя, че е била свършена изрядно. Освен това, в отчетите за това тримесечие има несъответствие на стойност три клипса.
— Три клипса? — повтори Уакс. — От общо колко?
— Пет милиона.
— Значи са сгрешили с три стотни боксинг — каза Уакс, — от общо пет милиона. Бих казал, че не е толкова зле.
— Е, наистина е в границите на допустимото от банките — съгласи се Стерис, — но все пак е немарливо! Тези отчети са начинът, по който се представяме пред света, лорд Уаксилий. Ако искаш да изличиш репутацията, с която къща Ладриан се ползва в момента в очите на хората, трябва да признаеш, че имаме дълг да се представим… Пак го правиш.
Уакс подскочи стреснато и се изправи на седалката.
— Извини ме.
— Отнесеното изражение — отбеляза Стерис. — Не си ли ти онзи, който обича да обяснява за дълга на хората да спазват закона?
— Напълно различен въпрос.
— Но дългът ти към къщата…
— … е причината да бъда тук сега, Стерис — довърши Уакс. — Причината, поради която изобщо се върнах. Наясно съм с него. Приемам го.