— Просто не го харесваш.
— Не е нужно човек да харесва дълга си. Трябва само да го изпълнява.
Тя преплете пръстите на дланите си в скута и се загледа в него преценяващо.
— Нека ти покажа нещо.
Уакс използва моментното ѝ разсейване, за да измъкне скритата под куфара книга. Прелисти на страницата, която си бе отбелязала, любопитен да види какво от историята на Ню Сирън я е запленило така.
И затова остана напълно шокиран, когато установи, че страницата не съдържа исторически разказ, а анатомични скици. И дълги описания, които обясняваха… човешкия размножителен процес?
В купето се възцари тишина. Уакс погледна нагоре и видя, че Стерис се е втренчила в него с ужасено изражение. Лицето ѝ поруменя до наситеночервено и тя се отпусна на седалката, като покри лицето си с длани и изстена високо.
— Ъ-ъ… — запъна се Уакс. — Май… хм…
— Мисля, че ще повърна — каза Стерис.
— Не исках да си вра носа, където не трябва, Стерис. Ти просто се държеше така странно и бе така вглъбена в онова, което четеше…
Тя простена пак.
Уакс седеше сконфузено в подрусващото се купе и търсеше подходящи думи.
— Значи ти… нямаш… опит в тези въпроси, доколкото разбирам.
— Многократно питах за подробности — отговори тя, като се отпусна ниско на седалката, облегна се назад и впери поглед в тавана. — Но никой не ми казва нищо. „Ще разбереш и сама“, заявяват ми с намигване и широка усмивка. „Тялото си знае какво да прави.“ Ами ако моето не знае? Ами ако го направя грешно?
— Можеше да попиташ мен.
— Да, защото това никак нямаше да е неловко — каза Стерис и затвори очи. — Знам основното; не съм идиот. Но трябва да продължа рода. Жизненоважно е. Как да се справя подобаващо, ако не разполагам с никаква информация? Опитах се да разпитам някои проститутки за това…
— Момент. Наистина ли?
— Да. Три много приятни млади дами; срещнахме се на по чаша чай, но и трите млъкнаха в момента, в който разбраха коя съм — дори започнаха да се държат някак странно покровителствено към мен, и и те отказаха да ми обяснят нещата в детайли. Останах с впечатлението, че са ме сметнали за сладка. Какво сладко би могло да има в една стара мома? Разбираш ли, че съм почти на тридесет?
— С един крак в гроба, наистина — каза Уакс.
— Лесно е да се шегуваш, ако си мъж — сопна му се тя. — На теб не са ти поставили краен срок да покажеш, че имаш с какво да допринесеш в този брак.
— Ти имаш и други важни качества освен способността си да раждаш, Стерис.
— Така е. Имам и пари.
— А всичко, с което аз допринасям за брака, е титлата ми — напомни ѝ Уакс. — Не е така само с теб.
Стерис се постара да се поуспокои, като вдишваше и издишваше през зъби за известно време. Най-накрая отвори едното си око.
— Ти можеш и да стреляш по разни неща.
— Онова, което всяка порядъчна дама търси в своя мъж.
— Убиването е много традиционно занимание. Открай време е така.
Уакс се усмихна.
— Всъщност, ако искаш да се придържаш строго към традициите — чак от времето на Имперската двойка, — то убиването се пада на дамата във връзката.
— Така или иначе, извинявам се за тирадата си. Беше напълно неприемливо от моя страна. Ще се постарая да бъда по-твърда със себе си след сключването на брачния ни съюз.
— Не говори глупости — отвърна Уакс. — Харесва ми да те наблюдавам в такива моменти.
— Харесва ти, когато някоя дама изпадне в такова ужасно положение?
— Харесва ми, когато ми покажеш нещо ново. Добре е човек да си припомня, че хората имат много различни страни.
— Е — каза тя, като взе книгата, — мога да продължа проучванията си в друг момент. Сватбата ни се отложи, все пак.
„Иначе щеше да бъде сега“, осъзна той. „Първата ни брачна вечер.“ Той знаеше това, разбира се, но мисълта го караше да се чувства… как? Облекчен? Тъжен? И двете?
— Ако това ще те успокои — каза той, докато тя пъхаше книгата в куфара си, — не е необходимо да… имаме взаимоотношения толкова често, особено след като детето вече е налице. Не смятам, че проучванията ще ти бъдат необходими в повече от около десетина случая.
Докато говореше, тя явно помръкна, отпуснала рамене и навела глава. Все още беше с гръб към него и ровеше в куфара си, но той го забеляза веднага.
Ще му се не види. Доста глупаво беше да каже такова нещо, нали? Ако Леси беше там, щеше да го настъпи по пръстите на краката за такова нещо. Усети, че му прилошава, после прочисти гърло и каза: