— Забележката ми беше необмислена, Стерис. Съжалявам.
— Истината никога не може да бъде неприемлива, лорд Уаксилий — отговори тя, като се изправи и го погледна, отново спокойна. — Нашата връзка е от именно такъв характер и съм напълно наясно с това. Все пак, аз написах договора.
Уакс прекоси купето и седна до нея, като положи длан върху нейната.
— Не искам да говориш такива неща. Нито пък аз. Започна да ни става навик да се преструваме, че взаимоотношението ни се заключава единствено в титли и пари. Но, Стерис, когато Леси умря…
Гласът му прекъсна, но той си пое дъх дълбоко и продължи:
— Всички искаха да говорят с мен. Да ми говорят. Да дрънкат за това как знаели какво ми е. Но ти просто ме остави да плача. Което бе онова, от което се нуждаех повече от всичко. Благодаря ти.
Тя срещна погледа му и стисна дланта му.
— Онова, което сме ние двамата — каза ѝ Уакс, — и онова, което направим с бъдещето си, няма нужда да бъде зададено на лист хартия.
Е, или, както беше в случая, на голяма купчина хартия.
— Не е задължително договорът да определя границите ни — добави.
— Извини ме, но мислех, че именно такъв е смисълът на договора. Да определи и уточни границите.
— А смисълът на живота е да ни кара да разширяваме границите си — каза Уакс, — да ги разрушаваме, да се освобождаваме от тях.
— Странна теория — каза Стерис, като наклони глава на една страна, — като за блюстител на закона.
— Съвсем не — възрази Уакс.
Помисли за момент, после пак прекоси купето, взе кутията на Ранет и извади една от металните топки с дълго въже.
— Познато ли ти е това?
— Преди малко те забелязах да го разглеждаш.
Уакс кимна.
— Това е третата версия на устройството с кука, което тя изобрети — като онова, което използвахме, за да се изкачим по небостъргача ЗоБел. Гледай.
Той разгори малко стомана и Тласна топката. Тя изскочи от ръката му и се стрелна към металния прът, който преграждаше полицата за багаж от външната ѝ страна, като повлече въжето след себе си — чийто друг край Уакс продължаваше да държи. Когато топката стигна до полицата, Уакс Тласна една точно определена синя линия, която му разкриваше аломантичната дарба. Тя водеше към едно малко лостче, скрито в топката — подобно на устройството на предпазителя на Възмездие.
Няколко скрити досега куки изскочиха от топката. Той дръпна въжето и установи със задоволство, че се е закрепило стабилно с помощта на топката за полицата.
„Далеч по-удобно от предишните модели“, помисли си Уакс, впечатлен. Тласна лостчето втори път, и механизмът се освободи от металния прът, като прибра кукичките си с изщракване. Топката падна на седалката до Стерис и Уакс я издърпа обратно в ръката си за въжето.
— Умно — отбеляза Стерис. — А какво общо има това с разговора ни?
Уакс Тласна топката още веднъж, но този път не включи механизма. Вместо това стисна здраво въжето, като освободи около метър от него. Топката се закова във въздуха посред полета и увисна там. Той продължи да Тласка, като по този начин пречеше на топката да падне.
— Хората — обясни той — са като въжета, Стерис. Развиваме се в различни посоки, щураме се насам или натам, като винаги търсим нещо ново. Такава е човешката природа — стреми се да търси онова, което е укрито. Има толкова много неща, които можем да направим. Толкова много места, където можем да отидем.
Той се размърда на седалката, като промени центъра на тежестта си и по този начин накара топката да се насочи по-нагоре.
— Но ако нямаше никакви граници — продължи той, — бихме се оплели. Представи си хиляда такива въжета, които се стрелкат из стаята. Предназначението на закона е да ни попречи да провалим възможностите на останалите да изследват. Без закона няма свобода. Затова съм такъв, какъвто съм.
— А ловът? — попита Стерис, искрено заинтересувана. — Той няма ли значение за теб?
— Разбира се, че има — отговори Уакс с усмивка. — Той е част от откритията; част от търсенето. Да откриеш кой го е направил. Да разкриеш тайните, отговорите.
Имаше, разбира се, и друго — онова, което Майлс го бе принудил да признае. Съществуваше известно количество нездрав гняв, който пазителите на закона изпитваха към онези, които го нарушаваха, почти ревност. Как смееха тези хора да се опитват да избягат? Как смееха да отиват там, където на никого другиго не бе позволено?
Остави топката да падне и Стерис я вдигна, след което я разгледа внимателно.