Тя замълча за момент, докато влакът се подрусваше ритмично по релсите.
— Случвало ли ти се е да се дразниш, че стоиш в неговата сянка, Уейн?
— На кого? Уакс? Е, наистина е понапълнял, ама чак пък толкова не е, нали? — отвърна Уейн и се ухили.
Усмивката му обаче помръкна, когато тя не му отговори със същото. В несвойствен за него момент на сериозност, той свали ботушите си от масата и вместо това се опря на единия си лакът, наведен към нея.
— Не — отговори след известен размисъл. — Не, не ми се е случвало. Но на мен не ми пука особено дали хората ме гледат, или не. Понякога животът ми е по-лесен, ако не ме гледат, нали разбираш? Обичам да слушам.
После я погледна изпитателно и добави:
— Ядосваш се, задето той смяташе, че няма да се справиш сама?
— Не — отговори тя. — Но… Не знам, Уейн. Реших да уча право — и историята на най-известните бранители на закона, — защото исках да се превърна в нещо, което останалите смятаха, че не мога. Приеха ме на работа в участъка и реших, че съм постигнала нещо, но после Арадел призна, че е решил да приеме кандидатурата ми, за да разполага с някой, който да следи Уаксилий отблизо. И двамата знаем, че кандрата искаше той да поеме тази мисия, и уредиха срещата с мен, само за да се опитат да го хванат на въдицата. Когато постигна нещо в работата си в участъка, всички приемат, че Уаксилий ми е помогнал. Понякога се чувствам сякаш съм просто някакъв придатък.
— Изобщо не си такава, Мараси — възрази Уейн. — Ти си важна. Помагаш много. Освен това миришеш хубаво, а не на кръв и такива работи.
— Страхотно. Представа си нямам какво искаш да кажеш.
— Придатъците не миришат хубаво — обясни Уейн. — И са доста гнусни. Веднъж извадих такъв от един тип, та знам.
— Уейн… Не такъв придатък имах предвид.
— А — той се поколеба. — Значи…
— Не е същото.
— Ясно. Наистина ми се стори странно да го кажеш така — повечето хора си ценят придатъците…
Мараси въздъхна, отпусна се на облегалката и разтри очи с юмруци. Защо изобщо бе тръгнала да обсъжда това с Уейн?
— Разбирам — каза той. — Знам как се чувстваш, Мараси. Уакс… често превръща останалите просто във фон.
— Трудно е да го виня — каза Мараси. — Върши си работата добре и не мисля, че изобщо разбира, че може да се държи прекалено заповеднически. Той се справя с проблемите — защо да се сърдя за такова нещо? Поквара, Уейн, та аз съм учила, за живота му. Възхищавах се на делата му. Трябва да се чувствам като голяма късметлийка, че вече съм част от всичко това. И наистина се чувствам така — през по-голямата част от времето.
Уейн кимна.
— Но искаш да бъдеш и свободен човек, сама за себе си.
— Точно така!
— Никой не те принуждава да оставаш с нас — отбеляза Уейн. — Доколкото си спомням, отначало Уакс полагаше сериозни усилия да те спре да не се замесваш всеки път.
— Знам, знам. Просто… Е, този път си помислих за момент, че може би ще постигна нещо важно сама — каза тя, пое си дъх дълбоко, после издиша. — Глупаво е, знам, но пак е неприятно. Ще свършим цялата тази работа, ще открием клина, ще го върнем на кандрата — и накрая ще благодарят на Уаксилий.
Уейн кимна замислено.
— Имах един познат — започна Уейн, като се облегна пак назад и качи крака на масата, — който реши, че ще е добра идея да заведе група хора на лов. Гражданчета, нали знаеш? От онези, които никога не са виждали по-едро животно от преял плъх? В Дивите земи имаше лъвове. Свирепи създания, с огромни зъби и…
— Знам какво е лъв, Уейн.
— Така. Та значи, Чип — така се казваше моят познат — отиде да му напечатат малко рекламни листовки, но му се наложи да вземе парите за тях назаем от приятелката си. Затова тя мислеше, че ще получи дял от приходите, когато хората му платяха за пътешествието. Е, когато получиха първата вноска, двамата се скараха и накрая тя го намушка право в кобура, ако разбираш какво имам предвид. Измъква се той на улицата, облян в кръв, а там го намират констаблите и му обясняват, че не можел да ходи да убива лъвове. Имало някакъв закон за това — водели се за безценно национално богатство, нещо подобно. Та, както и да е — хванали Чип, натикали го в затвора, където затръшнали решетката на килията — случайно — върху пръстите му. Направо му смазали ръката. Вече не може да си свива пръстите.
Питието му пристигна — бутилка уиски и малка чашка. Той го взе, поръча на келнера да го пише на сметката на Уакс, след което си наля малко и пак се излегна на стола.