Мараси се вторачи в Стерис, която беше започнала да ѝ разчиства място да седне. После премести поглед към Уаксилий, който се беше изправил насред вагона с листа в ръка, светнал от гордост, и го съзерцаваше с такова изражение, все едно най-после се бе добрал до отдавна изгубения метал, скрит в някакъв лабиринт.
— Изгубен клипс — повтори Мараси. — Страхотно. Може би ще успеете да намерите и нещо тук.
Тя вдигна папката, която ВенДел ѝ беше дал, и добави:
— Аз ще ида да дремна за няколко часа.
— А? — погледна я Уаксилий. — О, да. Благодаря.
— Обърнете внимание на скиците на чудовищата — каза Мараси и се прозина. — А, намерих и това вътре.
И тя му подаде торбичката с обицата. След това излезе в коридора.
Запъти се към стаята си и усети как влакът пак забавя скорост. Още един град? Или пак чакаха стадо овце да пресече релсите? Вече би трябвало да навлизат в най-живописната част от маршрута. Жалко, че навън беше толкова тъмно.
Приближи се към вратата си — първата в този вагон, — надникна през прозореца към останалите вагони от влака и се стъписа, когато видя, че се отдалечават напред. Остана така за секунда, зяпнала от изненада. В следващия миг вратата в другия край на вагона се отвори с трясък.
Мъжът, застанал на платформата отвън, насочи пистолета си напред по коридора и стреля.
7.
— Е, мисля, че демонстрирахте истински талант в тази област, лорд Уаксилий — както, струва ми се, аз вече предполагах…
Уакс спря да я слуша.
Тракането на влака бавно заглъхваше.
Отвори се врата.
Уакс разпали стомана.
Стерис продължи да говори, а той кимаше разсеяно. Част от него продължаваше да поддържа илюзията, че внимава в думите ѝ, но вече беше нащрек за случващото се навън. Дочу изщракване, Тласна наляво и задържа така, като едновременно с това се Оттласваше и от дясната стена на вагона, за да не се плъзне натам.
Когато куршумът се стрелна през коридора отвън, продължителният му Тласък го заби в стената отстрани.
„Сега“, помисли си и отвори вратата с Тласък. Пусна обицата — проклет да беше тоя ВенДел, — и Тласна надясно, към металната рамка на прозореца. Това го запрати наляво, той се стрелна в коридора и се блъсна в стената, на същото място, където беше Тласнал куршума. Възмездие вече беше в ръката му. Куршумът му простреля изненадания мъж в дъното на вагона в челото.
Мараси изпищя рязко. Стерис подаде глава в коридора, разширила очи. Не особено разумен ход — но тя все пак нямаше особен опит с престрелките.
— Благодаря — каза Мараси.
Уакс кимна отсечено и каза:
— Намери някакво прикритие за сестра си.
После се промуши покрай нея и излезе на малката платформа между вагоните — само че техният беше откачен и оставен да спре от самосебе си. Трима мъже, явно изненадани от случващото се, яздеха коне успоредно с все по-бавно движещия се вагон.
„Коне?“ помисли си Уакс. „Сериозно?“
Светлината на звездите — която беше ярка тази вечер, без никакви облаци и с Червената Рип ниско на хоризонта, — беше достатъчна, за да види, че носят жилетки над ризите си, както и здрави ездачески панталони. По-голяма група мъже ги подмина в галоп и се насочи към влака пред тях. Не ставаше дума за нападение, насочено специално към тях, а за въоръжен грабеж срещу цялата композиция.
Това означаваше, че трябва да бъде бърз.
Оттласна се от платформата под себе си и намали теглото си. Тримата бандита, които яздеха до него, започнаха да стрелят, но Тласъкът на Уакс го накара да се издигне над куршумите, а пониженото му тегло означаваше, че съпротивлението на вятъра го избута лесно назад, върху вагона. Приземи се, увеличи теглото си и свали един от ездачите от коня му.
Останалите бандити пришпориха конете и се спуснаха напред след останалите с крясъци: „Аломант! Аломант!“
„Поквара“, помисли си Уакс и свали втория разбойник от седлото. Третият зави с коня към малка горичка, за да се прикрие. Миг по-късно вече беше прекалено далече, за да може да стреля по него. Скоро щеше да настигне останалите обирджии.
Уакс скочи на платформата долу и се втурна по коридора. Стаята, която деляха със Стерис, бе празна, но забеляза сини линии да потрепват към съседната. Мараси беше взела разумното решение да събере всички в помещението за прислужниците.
— Обир — каза Уакс, като отвори рязко вратата и стресна прислугата, Мараси и Стерис.
Повечето бяха насядали на пода. Мараси, обаче, бе застанала до прозореца и надничаше навън, а Стерис се беше настанила на седалката със забележително спокойно изражение.