— Обир ли? — попита тя. — Лорд Уаксилий, необходимо ли е да влачиш хобито си със себе си навсякъде, където отидем?
— Насочиха се към останалата част от влака — посочи Уакс напред. — Първите бандити са разбрали, че този вагон е частен, и вероятно пълен с ценности и пари, затова са го разкачили от композицията. Но нещо тук не е съвсем наред.
— Нещо освен факта, че хората се опитват да ни убият ли? — попита Мараси.
— Не — възрази Стерис. — Моят опит сочи, че това си е съвсем в реда на нещата.
— Онова, което не е наред — уточни Уакс, — е, че яздят коне.
Останалите го изгледаха.
— Обирите, в които участват банди разбойници на коне, са измислица от списанията с истории — обясни той. — Никой не го прави наистина. Каква полза има да се мъчиш да се качиш на влак, докато още се движи, и да рискуваш живота си, когато можеш просто да го спреш — така, както направиха Изчезвачите?
— Значи тези разбойници тук… — започна Мараси.
— Са новаци — довърши Уакс. — Или пък са чели твърде много евтини романчета. Така или иначе, пак са опасни. Не мога да рискувам да ви оставя тук, защото може и да се върнат. Затова стойте тук, пазете се — и се дръжте.
— Да се държим ли? — обади се Хърв. — Защо да…
Уакс се стрелна обратно в коридора и изтича до задния край на вагона. След като провери дали няма някого на вратата, изскочи долу на релсите зад частния вагон, който най-после започваше да спира. След това почерпи тегло от металоемите си.
Много.
Чакълът потъна под краката му, докато тялото му ставаше все по-тежко и по-тежко. Той стисна зъби, разгоря метал и Тласна.
Вагонът се люшна така рязко, сякаш се бе блъснал в друг влак. Тласъкът му го накара да задрънчи напред по релсите и Уакс издиша. Мускулите не го боляха, но се чувстваше така, сякаш се е забил право в някоя стена.
Освободи металоема, върна теглото си до нормалната му стойност и Тласна релсите, за да се измъкне от чакъла. Единият му ботуш едва не си остана заровен долу.
После се Тласна от релсите още веднъж и се понесе след вагона. „Изобщо не е достатъчно бърз“, помисли си той, като се приземи, и увеличи пак теглото си. Вагонът се раздруса, когато го Тласна, а Уакс го последва и повтори същото още три пъти, за да го накара да набере скорост. Накрая се Тласна до самия вагон, като заби рамо в задната му стена и използва аломантията си върху релсите зад него, за да поддържа и увеличи инерцията.
Очертанията на траверсите долу се размазваха от шеметната скорост, а стоманените релси излъчваха сините си аломантични линии към гърдите му. Той простена и се измести с гръб към стената. Тласъкът, обаче, продължаваше да заплашва да го смачка — не можеше да увеличи теглото си твърде много, защото така щеше да рискува да разкъса релсите.
Профучаха покрай стадо коне, пазени от няколко младежа — резервните животни на разбойниците. Уакс вдигна Възмездие и стреля във въздуха няколко пъти, но конете бяха прекалено добре обучени и звукът не ги подплаши.
Удвои силата на Тласъка си. Стори му се, че чува звуци от стрелба някъде напред. Миг по-късно, вагонът се блъсна здравата във влака. Уакс се отпусна и се свлече на платформата. Гърбът го болеше. Буферите, обаче, бяха проработили, и вагонът остана свързан с остатъка от влака.
Той надникна във вагона, после се шмугна вътре, подмина купето, в което се криеха останалите, и се насочи към своето. Там прибра Възмездие обратно в кобура, а след това свали кутията с пушката си от най-горната полица.
— Уаксилий? — надникна Мараси в стаята.
— Виждала ли си Уейн? — попита Уакс.
— Преди малко беше във вагон-ресторанта.
— Сигурно вече се бие. Ако го видиш, кажи му, че ще ударя влака отпред, а после ще мина назад.
Уакс затвори вече заредения Стерион с изщракване и посегна към втория.
— Ясно — отговори Мараси. Поколеба се и добави: — Разтревожен си.
— Не носят маски.
— Какво…
— Обирджиите носят маски — обясни Уакс.
Затвори втория Стерион, после препаса колана с двата кобура. Презареди и Възмездие и го прибра в кобура, който носеше на рамото си.
— А онези, които не носят маски?
— На тях не им пука дали ще видят лицата им — отговори той, като се обърна към нея и я погледна в очите. — Те вече живеят като престъпници и нямат какво да губят. Този вид мъже убиват лесно. При това е очевидно, че никога преди не са се опитвали да оберат влак. Или са много, много отчаяни, или някой друг им е поръчал да го направят.