Мараси пребледня.
— Не смяташ, че нападението е случайно съвпадение.
— Ако е, ще изям шапката на Уейн — отговори той.
Хвърли поглед към пушката, която бе получил от Ранет, закопча още един кобур на бедрото си и я прибра в него. Накрая се пресегна, свали една торба за оръжие от най-горната полица и я подхвърли на Мараси.
— Наглеждай Стерис — заръча ѝ. — И виж дали ще успееш да намериш Уейн. Провери в предните един-два вагона, но не се мъчи да продължаваш по-нататък, ако срещнеш съпротива. Само се задръж на позиция и защитавай цивилните.
— Разбрано.
Уакс понечи да излезе в коридора, но мигом бе принуден да отстъпи обратно в купето заради посипалата се градушка от куршуми. Изруга. Достатъчен би бил един-единствен куршум от алуминий — който той нямаше да може да Тласне, — за да го убият.
Пое си дълбоко дъх, надзърна бързешком навън, докато Тласкаше, и преброи четирима мъже на задната платформа на вагона отпред.
Стреляха отново. Уакс се шмугна обратно в купето и се загледа в сините линии на куршумите, които прелитаха отвън, отнасяха парчета от дървената облицовка на стената и раздробяваха рамката на вратата на купето. Не изглеждаше да има алуминиеви.
— Да им отвлека вниманието? — предложи Мараси.
— Да, благодаря — каза Уакс, увеличи теглото си и Тласна рамката на прозореца, като я изтръгна от стената на вагона и я запрати в дървото, покрай което тъкмо минаваха. — Стреляй няколко пъти, докато излизам, след това преброй до двайсет и им отвлечи вниманието с нещо.
— Ясно.
Уакс се хвърли от прозореца. Частица от секундата след това стреля с Възмездие в земята и заби патрона дълбоко в пръстта, когато се Тласна от него, за да полети нагоре. Откъм Мараси прозвуча бърза поредица изстрели. Ако имаха късмет, разбойниците щяха да си помислят, че оттам стреля и Уакс.
Докато се носеше високо във въздуха, а вятърът развяваше косата и палтото на костюма му, Уакс изстреля втори патрон в земята, но по-далеч, и го използва да се оттласне надясно, за да се издигне над влака.
Вместо да се приземи, обаче, Тласна пироните на покрива на вагона и продължи да лети напред. Прескочи частния им вагон и онзи, в който бяха разбойниците, и накрая се приземи върху вагон-ресторанта, който бе трети отзад напред.
Когато се обърна с лице към края на влака, отброи до двайсет наум. Секунда по-късно, откъм Мараси се чу залп от гърмежи — онова, за което се бяха уговорили. Уакс се приземи между вагон-ресторанта и вагона, в който се намираха обирджиите.
Падна буквално върху един от тях, докато онзи излизаше на заден ход от предпоследния вагон — нещо, което не беше очаквал. Уакс насочи пистолета си към него, но изненаданият мъж го удари с юмрук в стомаха.
Уакс изръмжа и увеличи теглото си. Платформата изстена под него, но когато бутна мъжа с рамо, той се претърколи и падна от влака. Бе така любезен да му остави вратата към купето отворена, обаче, и пред Уакс се откри идеалната възможност да застреля в гърба другарите му, които тъкмо се бяха съсредоточили върху Мараси и последния вагон.
Но не стреля. Вместо това само Тласна метала, който носеха. Разбойниците се преметнаха и паднаха от задната платформа, между двата вагона. Единият успя да се хване за перилата. Уакс го простреля в ръката, после се обърна и насочи пистолета си към вагон-ресторанта.
Хората вътре се бяха свили от страх, сгушени под масите, и трепереха. Покварата да го тръшне… Понеже разбойниците нямаха кърпи за лице или други отличителни белези, щеше да му е трудно да познае кои са. Оформи стоманена сфера около себе си — лек Тласък във всички посоки от тялото му навън, който изключваше собствените му оръжия. Далеч не бе идеална защита — бяха го прострелвали няколко пъти, докато я използваше, — но все пак помагаше.
Обърна се и се прехвърли в предпоследния вагон — онзи, който бяха заели разбойниците, — като проверяваше за неприятели на всяка врата, докато стоманената му сфера разтрисаше бравите им. Завари неколцина пътници от първа класа да се крият тук. Изглежда нямаше ранени.
Мараси се подаде от купето във вагона на Уакс, хванала една от любимите шапки на Уакс в ръка. Сви рамене извинително при вида на множеството дупки по нея.
— Ако намеря Уейн, ще го изпратя тук — каза ѝ той и протегна ръка към колана с кобурите си, където държеше шишенцето с метални стружки.
Когато отдръпна ръка, пръстите му бяха мокри, а от колана се чу тихото дрънчене на счупено стъкло. Да му се не види макар. Бандитът, който му беше ударил юмрук, бе счупил шишенцето. Уакс побърза да се прехвърли между платформите и пак да влезе в частния им вагон.