Той стана и за пръв път леко залитна, после изчезна сред дима и навалицата. Калвин махна с ръка на Амбър и поръча по още едно. Тя се усмихна и му намигна одобрително. Страшно му се искаше вместо тая мътна вода в чашите да получи повече физически контакт с момичето, но не бе съдено това да се случи. Мислено се закле да удвои усилията си в търсене на работа, да спести пари и да стане редовен клиент на „Десперадо“. За пръв път в краткия си живот Калвин имаше цел.
Аги зяпаше пода под празния стол на Роджър.
— Тъпакът пак го е изтървал — заяви той и вдигна протрития брезентов портфейл. — Вярваш ли, че има кредитни карти?
— Не.
— Дай да видим.
Аги се озърна, за да се увери, че няма следа от Роджър, и отвори портфейла. Вътре имаше изтекла карта за намаление от някакъв магазин и колекция от визитни картички — две на адвокати, две на фирми за плащане на съдебни гаранции, една на клиника за алкохолици и още една на някакъв съдебен надзорник. Зад тях се спотайваше грижливо сгъната банкнота от двайсет долара.
— Каква изненада — каза Аги. — Нито кредитни карти, нито шофьорска книжка.
— И без малко да го гръмнат заради това — добави Калвин.
— Той е идиот, не разбра ли?
Аги затвори портфейла и го сложи на стола на Роджър.
Бирата пристигна, след малко Роджър дойде и намери портфейла си. С общи усилия събраха четирийсет и пет долара плюс три за бакшиш.
— Можем ли да уредим един танц в скута с кредитна карта? — провикна се Роджър към Амбър.
— Не, само в брой — отвърна тя и ги заряза.
— Каква е кредитната ти карта? — попита Аги.
— Имам цяла камара — заяви Роджър като истински баровец.
Калвин, чиито слабини още изгаряха, гледаше как любимата му Амбър си проправя път сред тълпата. Аги също гледаше момичетата, но си мислеше и за времето. Нямаше представа колко време е необходимо, за да ти източат половин литър кръв. Наближаваше полунощ. И макар че се опитваше да се весели, неволно си представяше какъв скандал ще вдигне приятелката му, ако узнае за тази малка забежка.
Роджър бързо сдаваше багажа. Клепачите му провиснаха и главата му започна да клюма.
— Пийте — промърмори той с набъбнал език, като се опитваше да поддържа темпото, но вече всичко му се мержелееше.
Между песните Калвин се разбъбри с двама мъже от съседната маса и в хода на бързия разговор установи, че легендарната Тифани не работи в четвъртък вечер.
Когато бирата свърши, Аги заяви:
— Аз си тръгвам. Идвате ли с мен, момчета?
Роджър не можеше да стои прав, затова го вдигнаха от масата. Докато вървяха към вратата, Амбър мина край тях и попита Калвин:
— Напускаш ли ме?
Той кимна, защото нямаше сили да проговори.
— Моля те, върни се пак — изгука тя. — Симпатичен си ми.
Един от биячите сграбчи Роджър и помогна да го измъкнат навън.
— По кое време затваряте? — попита Калвин.
— В три след полунощ — отвърна биячът и посочи Роджър. — Само не идвайте с него.
— Слушай, къде е болницата? — попита Аги.
— Коя?
Аги погледна Калвин, Калвин погледна Аги и накрая стана ясно, че си нямат представа. Биячът чакаше нетърпеливо, след което каза:
— В тоя град има десет болници. Коя?
— Ами… най-близката — заяви Аги.
— Значи Лутеранската. Познаваш ли града?
— Естествено.
— Ясно. Караш по Ламар Авеню до Паркуей, после по Паркуей до Поплар Авеню, минаваш Източната гимназия и си там.
— Благодаря.
Биячът им махна с ръка и изчезна вътре. Те довлачиха Роджър до пикапа, метнаха го вътре и половин час кръстосваха Мемфис в отчаяни опити да открият Лутеранската болница.
— Сигурен ли си, че точно тя ни трябва? — попита Калвин на няколко пъти.
В зависимост от обстоятелствата Аги отговаряше с „да“, „естествено“, „вероятно“ и „разбира се“.
Когато се озоваха в центъра, Аги спря и потърси помощ от един таксиметров шофьор, който дремеше зад волана.
— Няма Лутеранска болница — заяви шофьорът. — Имаме Баптистка, Методистка, Католическа, Централна, „Милосърдие“ и още няколко, но не и Лутеранска.
— Знам, общо са десет.
— По-точно седем. Откъде си?
— От Мисисипи. Виж, къде е най-близката болница?
— „Милосърдие“ е на четири пресечки от тук по Юниън Авеню.
— Благодаря.