— Коя кръвна група сте?
Въпросът бе посрещнат с недоумение и от двамата доброволци.
— Коя кръвна група? — повтори той.
— От червената — каза Аги и Калвин се изхили гръмогласно.
Дежурният не оцени шегата.
— Да не сте пили, момчета? — попита той.
— Само по едно-две — отвърна Аги.
— Но няма да искаме надбавка за алкохола — бързо добави Калвин и двамата се запревиваха от смях.
— Кой размер игла предпочитате? — попита дежурният и веселието им моментално се изпари.
Подписаха клетвени декларации, че не страдат от алергии и заразни болести.
— Кой ще е пръв?
Никой от двамата не помръдна.
— Мистър Агнър — рече човекът, — последвайте ме.
Аги го последва през една врата към голяма квадратна стая с две легла от дясната страна и три от лявата. На първото легло отдясно лежеше едрогърда бяла жена по анцуг и туристически обувки. От лявата й ръка се спускаше маркуч към прозрачен найлонов плик, вече наполовина пълен с тъмночервена течност. Аги погледна маркуча, плика, ръката и осъзна, че в кожата й е забита игла. Той припадна и тежко се сгромоляса на плочките.
Седнал на пластмасов стол до изхода, Калвин нервно прелистваше някакво списание, без да изпуска от поглед умиращия наркоман. Чу някакъв шум в съседната стая, но не му обърна внимание.
Свестиха Аги със студена вода и амоняк и той успя да пролази върху едно от леглата, където миниатюрна азиатка с маска на лицето започна да обяснява със силен акцент, че всичко ще бъде наред и няма за какво да се тревожи.
— Дръжте си очите затворени — повтаряше непрекъснато тя.
На Аги му се виеше свят.
— Всъщност не ми трябват петдесет долара — заяви той.
Тя не го разбра. Когато сложи до него подноса с инструментите, Аги им хвърли един поглед и пак му призля.
— Затворете очи, моля — каза азиатката, докато бършеше лявата му ръка със спирт, от чиято миризма му се повдигна. — Ще си вземете парите — добави тя.
Извади голяма черна превръзка, сложи я върху очите му и светът на Аги изведнъж потъна в пълен мрак.
Когато дежурният се върна, Калвин скочи нервно от стола.
— Последвайте ме — каза мъжът и Калвин се подчини безпрекословно.
Когато влезе в квадратната стая и видя от едната страна жената с туристическите обувки, а от другата Аги със странна превръзка на очите, той също припадна близо до мястото, където бе грохнал неговият приятел преди две-три минути.
— Кои са тия смешници? — попита жената с туристическите обувки.
— От Мисисипи са — отвърна дежурният, докато търпеливо стоеше над Калвин и го чакаше да се свести.
Студената вода и амонякът пак свършиха работа. Аги слушаше всичко изпод черния си саван.
В крайна сметка двете половинки кръв бяха източени. Сто долара минаха от ръка в ръка. В два и десет след полунощ надупченият от куршуми додж спря на паркинга пред „Десперадо“ и двамата горди мъжкари пристигнаха за последния час от купона. Олекнали откъм кръв, но напомпани с тестостерон, те платиха куверта, като се озъртаха за лъжливия бияч, който ги бе пратил да търсят Лутеранската болница. Нямаше го. Вътре тълпата бе оредяла, а момичетата изглеждаха уморени. На сцената се кълчеше застаряваща стриптийзьорка.
Отведоха ги на маса близо до онази, където бяха седнали предния път, и, естествено, след броени секунди изникна Амбър.
— Какво ще поръчате, момчета? Минимум три питиета.
— Върнахме се — гордо съобщи Калвин.
— Чудесно. Какво ще поръчате?
— Бира.
— Дадено — отвърна тя и изчезна.
— Май не ни помни — каза обидено Калвин.
— Извади двайсетачка и ще си спомни — рече Аги. — Нали няма да прахосваш пари за танц в скута?
— Може би.
— Ти си по-глупав от Роджър.
— Никой не може да бъде по-глупав от Роджър. Кой го знае къде е сега.
— Плува в реката с прерязано гърло.
— Какво ли ще каже баща му?
— Аз да бях, щях да кажа: „Това момче открай време си беше глупаво.“ Откъде да знам какво ще каже? Пука ли ти изобщо?
В другия край на залата някакви костюмари пиеха здравата. Единият пусна ръка около кръста на сервитьорката и тя бързо отскочи. Биячът веднага изникна, посочи човека и грубо нареди:
— Не пипай момичетата!
Костюмарите избухнаха в смях. Беше много забавно.
Щом Амбър им донесе шестте бири, Калвин нетърпеливо изтърси: