Вестта за обаждането се разнесе бързо и след един час група приятели потеглиха с кола за Мемфис да оценят щетите. Узнаха, че Аги е претърпял операция за премахване на съсирек от мозъка и че също го обвиняват в нападение на полицай. Един лекар каза на близките, че ще го оставят в болницата поне седмица. Семейството му нямаше застраховка. Пикапът беше прибран от полицията, а процедурата по освобождаването му изглеждаше напълно неразбираема.
Роднините на Калвин научиха, че му е определена гаранция от петдесет хиляди долара — сума, каквато не можеха и да си представят. Ако не успеели да съберат пари за адвокат от Мемфис, щял да го представлява служебен защитник. Късно в петък следобед един чичо най-сетне получи разрешение да поговори с Калвин в затворническата стая за свиждания. Калвин носеше оранжев гащеризон и чехли за баня в същия цвят и изглеждаше ужасно. Лицето му беше мораво и подпухнало, с дясното око все още не виждаше. Беше изплашен, потиснат и избягваше да навлиза в подробности.
От Роджър все още нямаше вест.
След два дни в болницата Бейли се възстановяваше забележително. Десният му крак не беше смазан, а само счупен, останалите му травми се изчерпваха с дребни синини, драскотини и силни болки в гърдите. Работодателят му нае линейка и в събота по пладне Бейли потегли от Методистката болница право към дома на майка си в Бокс Хил, където го посрещнаха като освободен военнопленник. Минаха няколко часа, преди да чуе какви усилия са положили неговите приятели, за да дарят кръв.
Осем дни по-късно Аги си дойде да се възстановява у дома. Лекарите очакваха да оздравее напълно, но това нямаше да е скоро. Адвокатът му бе успял да сведе обвиненията до обикновен побой. С оглед на нанесените от полицаите поражения изглеждаше най-разумно да оставят Аги на мира. Приятелката му намина, но само за да прекрати връзката им. Легендата за пътешествието и побоя в мемфиския стриптийз клуб щеше да ги преследва завинаги и момичето не искаше да има нищо общо с тази история. Освен това се носеха слухове, че мозъкът на Аги е пострадал сериозно, а тя вече бе хвърлила око на друго момче.
Три месеца по-късно Калвин се върна в окръг Форд. Адвокатът му бе подал молба обвинението да се сведе до непристойно поведение, но споразумението предвиждаше три месеца поправителен труд в затворническата ферма в окръг Шелби. Калвин не харесваше споразумението, но и не го привличаше перспективата да се яви на съд в Мемфис и пак да застане пред местната полиция. Ако там го намереха за виновен, щеше да лежи дълги години в затвора.
За всеобща изненада в дните след сблъсъка окървавеният труп на Роджър Тъкър не бе открит из задните улички в центъра на Мемфис. Всъщност изобщо не го намериха; не че някой си правеше сериозно труда да го търси. Един месец след пътуването той се обади на баща си от уличен телефон близо до Денвър. Твърдеше, че обикаля самичък страната на автостоп и си прекарва чудесно. Два месеца по-късно го арестуваха за кражба от магазин в Спокейн и той излежа шейсет дни в градския затвор.
Мина почти година, преди да се прибере у дома.
Да докараш Реймънд
Мистър Макбрайд имаше тапицерска работилница в стария склад за лед на Лий Стрийт, на няколко пресечки от централния площад в Клантън. За да разкарва насам-натам диваните и креслата, използваше бял товарен ван, марка „Форд“, на който с тлъсти черни букви беше изписано „Тапицерии Макбрайд“, а по-долу следваха телефонен номер и адресът на Лий Стрийт. Ванът, винаги чист и никога забързан, бе обичайна гледка в Клантън, а мистър Макбрайд стана доста известен, защото в града нямаше друг тапицер. Той рядко даваше вана назаем, макар да го обсипваха с молби по-често, отколкото би желал. Обикновено отговаряше любезно: „Не, имам да правя доставки.“
Но на Лион Грейни не отказа по две причини. Първо, молбата дойде при твърде необичайни обстоятелства и, второ, шефът на Лион във фабриката за лампи се падаше трети братовчед на мистър Макбрайд. Знаем какви са роднинските отношения в малките градчета, затова няма нищо чудно, че в една гореща сряда в края на юли Лион Грейни пристигна пред работилницата точно в четири следобед, както се бяха уговорили.
Повечето жители на окръг Форд слушаха радио й бе широко известно, че положението на семейство Грейни не е розово.
Мистър Макбрайд придружи Лион до вана, подаде му ключа и каза:
— Сега ти имаш грижа за него.
Лион взе ключа и отвърна:
— Много съм ви задължен.
— Напълних резервоара. Би трябвало да е предостатъчно за пътуване до там и обратно.