— Тия дни е в добра форма — добави бащата, макар да личеше, че сам не си вярва.
Но напрегнатият момент не оставяше място за съмнения и накрая Аги попита:
— Къде е?
— У дома.
Естествено. Роджър винаги си беше у дома. Къде да ходи?
За броени минути жените приготвиха голяма кутия със сандвичи и друга храна. Аги и Калвин бяха обсипани с прегръдки, поздравления и суетня, сякаш заминаваха да защитават родината. Когато потеглиха да спасяват живота на Бейли, всички стояха на алеята и махаха за сбогом на доблестните младежи.
Роджър чакаше до пощенската кутия пред дома си. Когато пикапът спря, той се наведе към страничния прозорец и попита:
— Ще нощуваме ли там?
— Не сме предвидили нощувка — каза Аги.
— Добре.
След оживено обсъждане в крайна сметка решиха Роджър, който беше една торба кокали, да седне по средата между Аги и Калвин, много по-едри и закръглени. Сложиха кутията с храната в скута му и още преди да изминат първия километър извън Бокс Хил, той вече разопаковаше сандвич с пуешко. Беше на двайсет и седем, най-възрастен от тримата, но изглеждаше доста по-стар. Зад гърба си имаше три развода и безброй неуспешни опити да се отърве от пороците. Беше мършав и нервен и щом привърши първия сандвич, посегна за втори. Аги и Калвин се въздържаха — единият тежеше над сто и десет килограма, другият някъде към сто и двайсет. А и през последните два часа бяха изпразнили доста тенджери в дома на Бейли.
Най-напред подхванаха разговор за пострадалия, когото Роджър почти не познаваше, но Аги и Калвин му бяха съученици. Тъй като и тримата бяха ергени, темата скоро се отклони от инцидента и малко по малко стигна до секса. Аги имаше приятелка и твърдеше, че се радва на пълноценна романтична връзка. Роджър бе спал с всичко живо и вечно дебнеше за още. Срамежливият Калвин — на двайсет и една години — все още беше девствен, но за нищо на света не би го признал. Измисли си две-три авантюри, без да влиза в подробности и така остана в играта. И тримата лъжеха най-безсрамно, и си го знаеха.
Когато навлязоха в окръг Полк, Роджър каза:
— Отбий при „Блу Дот“ да пусна една вода.
Аги спря до колонката за бензин пред един магазин и Роджър изтича вътре.
— Как мислиш, дали е трезвен? — попита Калвин, докато чакаха.
— Така твърди баща му.
— И той е един лъжец…
Както можеше да се очаква, след броени минути Роджър изскочи с шест бири.
— Олеле — рече Аги.
След като отново се настаниха, пикапът напусна покрития с чакъл паркинг и продължи по шосето.
Роджър извади кутия бира и я предложи на Аги, но той отказа.
— Не, благодаря. Карам.
— Не можеш ли да пиеш, когато караш?
— Не и тази вечер.
Роджър поднесе кутията към Калвин.
— Ами ти?
— Не, благодаря.
Роджър отвори бирата и изгълта половината на един дъх.
— Момчета, да не сте на терапия или нещо такова?
— Мислех, че си спрял пиенето — рече Аги.
— Вярно. Непрекъснато го спирам. Много е лесно.
Сега Калвин държеше кутията с храна и от скука почна да гризе голяма овесена курабийка. Роджър пресуши първата кутия и я подаде на Калвин.
— Изхвърли я, ако обичаш.
Калвин свали стъклото и метна кутията в каросерията на пикала. Още преди да затвори прозореца, Роджър посегна за нова кутия. Аги и Калвин се спогледаха нервно.
— Може ли да даваш кръв, ако си пил? — попита Аги.
— Естествено, че може — заяви Роджър. — Много пъти съм го правил. А вие давали ли сте кръв?
Аги и Калвин неохотно признаха, че не са, и това вдъхнови Роджър да опише процедурата.
— Карат те да легнеш, защото повечето хора припадат. Проклетата игла е толкова голяма, че сума ти народ забелва очите, като я види. Стягат ти бицепса с дебел гумен маркуч, после сестрата почва да ти опипва ръката, за да търси най-голямата вена. В деветдесет на сто от случаите забива иглата встрани от вената — адски боли — и се извинява, а ти я ругаеш тихичко. Ако имаш късмет, от втория път улучва вената и тогава кръвта шурва по маркуча към найлонова торбичка. Всичко е прозрачно, тъй че виждаш собствената си кръв. Направо се изненадваш колко е тъмна, почти кафеникава. Цяла вечност минава, докато се източи половин литър, и тя неизменно държи иглата във вената ти.
Той надигна бирата, доволен от разказа си за ужасиите, които ги чакат.
Няколко километра пътуваха мълчаливо.