— Струва си да опитаме.
Скоро зърнаха Роджър да куцука край пътя в посока към Мемфис. След като си размениха по няколко остри думи, решиха да продължат. Роджър зае средното място, а Калвин се настани до вратата. Няколко километра по-нататък той свали страничното стъкло, а след още няколко Роджър попита:
— Защо не вземеш да вдигнеш това стъкло?
— Трябва ни чист въздух — обясни Калвин.
Спряха да купят още шест бири, за да успокоят нервите си, и след няколко глътки Калвин попита:
— Онзи по теб ли стреля?
— Откъде да знам — рече Роджър. — Изобщо не го видях.
— Прогърмя като топ.
— Да го беше чул от моето място.
При тия думи Аги и Калвин се развеселиха и избухнаха в смях. Роджър, вече с отпуснати нерви, намери смеха им за заразителен и скоро тримата се кикотеха на стареца с пушката и жена му, която навярно беше спасила живота на Роджър, като бе скрила ключовете от пикапа. А мисълта как помощник-шериф Дъдли продължава да снове по шосето с мигащи светлини ги накара да се разсмеят още по-силно.
Аги караше по селските пътища, а когато един от тях пресече магистрала 78 близо до Мемфис, те бързо се изкачиха на нея и навлязоха в оживеното движение.
— Отпред има паркинг за камиони — каза Роджър. — Трябва да се измия.
От магазинчето на паркинга той си купи бейзболна шапка и тениска с емблема на НАСКАР, след което отскочи до тоалетната да измие лицето и ръцете си. Когато се върна в пикапа, Аги и Калвин бяха впечатлени от промяната. Отново потеглиха с пълна скорост към ярките светлини, които вече блестяха на хоризонта. Наближаваше десет вечерта.
Билбордовете ставаха все по-големи, по-ярки и по-чести. Макар че от един час насам не бе ставало дума за „Десперадо“, момчетата изведнъж си припомниха за заведението, когато зърнаха привлекателната снимка на млада жена, готова всеки момент да изхвръкне от малкото си дрешки. Името й беше Тифани, а лукавата й усмивка посрещаше колите по пътя от грамаден билборд, рекламиращ „Десперадо — клуб за джентълмени с най-надарените стриптийзьорки в целия Юг“. Доджът значително намали скоростта.
Голите й крака изглеждаха дълги цял километър, а оскъдното й облекло очевидно бе създадено така, че да се смъква за секунди. Имаше буйна руса коса, плътни червени устни и изпепеляващ поглед. Самата мисъл, че тя работи на броени километри от там и те могат да спрат да я видят на живо, бе потресаваща.
След като доджът пак ускори, за няколко минути се възцари тишина. Накрая Аги каза:
— Май ще е най-добре да идем в болницата. Бейли може вече да е умрял.
За пръв път от няколко часа насам споменаваха Бейли.
— Болницата работи цяла нощ — каза Роджър. — Да не мислиш, че нощем затварят и пращат народа да си ходи?
За да изрази подкрепата си, Калвин намери това за забавно и се включи във всеобщия буен кикот.
— Значи искате първо да отскочим до „Десперадо“, а? — попита подканящо Аги.
— Защо не? — рече Роджър.
— Защо пък не — додаде Калвин, докато отпиваше бира и опитваше да си представи как Тифани изпълнява служебните си задължения.
— Ще спрем там за час, а после отиваме право в болницата — добави Роджър. За човек на десет бири говореше удивително ясно.
Биячът пред входа ги огледа подозрително.
— Покажи някакъв документ — изръмжа той на Калвин, който беше на двайсет и една, но изглеждаше по-млад.
Аги си изглеждаше на възрастта. Роджър беше на двайсет и седем, но спокойно можеше да мине за четирийсетгодишен.
— Мисисипи, а? — рече биячът с нескрита неприязън към гражданите на този щат.
— Аха — потвърди Роджър.
— Десет долара куверт.
— Само защото сме от Мисисипи ли? — попита Роджър.
— Не, умнико, всички плащат куверт. Ако не ти харесва, скачай на трактора и си върви у дома.
— С всички клиенти ли си толкова любезен? — попита Аги.
— Да.
Те отстъпиха встрани, събраха глави и обсъдиха въпроса за куверта и дали да останат. Роджър обясни, че наблизо има друг клуб, но предупреди, че и там вероятно ще ги изръсят с подобна такса за вход. Докато си шушукаха и разсъждаваха, Калвин се опита да надникне през вратата, за да зърне Тифани. Той гласува да останат и в крайна сметка решението бе взето единодушно.
След влизането бяха огледани от двама по-яки и намръщени биячи, които ги отведоха в главната зала с кръгла сцена в средата. На нея в момента имаше две млади дами, бяла и чернокожа. И двете бяха голи и се въртяха във всички посоки.